Изглежда, че кумулативният ефект от санкциите и прегрятата военна икономика става все по-осезаем в Русия.
Индия и Турция намалиха вноса на руски въглища с близо 40%. Тези страни са най-големите вносители след Китай.
Китай също намали вноса на руски въглища със 7% в количествено изражение и с 25% в стойностно изражение. Пекин настоява за по-ниски цени, тъй като Русия няма особен избор в ситуацията.
Валутните резерви на руските банки достигнаха най-ниското си ниво за последните 16 години. От началото на пълномащабната война резервите намаляха с 40% – рекорден спад според наличните данни на Централната банка на Русия.
52 млрд. долара бяха изтеглени от лични сметки след масовото напускане на страната от стотици хиляди руснаци. Бизнесът също изтегли 44 млрд. долара, което е около една трета от всички валутни резерви преди войната.
Производството на селскостопанска техника в Русия рязко се сви. През 2024 г. производството на машини за торове намаля с 61% спрямо 2023 г. Като цяло производството на селскостопанска техника спадна с 12,5%. Причината е спадът в продажбите на вътрешния пазар: машините за торове с почти 60%, комбайните за зърно – с 30,7%, а фуражните комбайни – с 24,8%.
Goldman Sachs напусна Русия след 16 години присъствие, като продаде местния си филиал на Balchug Capital с одобрение от Кремъл.
Нидерландската ING също се подготвя да напусне Русия. Банката обяви продажбата на своя филиал на неизвестен „финансов инвеститор“ от Москва, като сделката се очаква да приключи до третото тримесечие на 2025 г.
Турция окончателно отказа да възобнови работата на руските платежни карти „Мир“. Още преди година Турция спря да приема тези карти поради риск от вторични санкции от САЩ. Сега почти всички турски банки отказват да обслужват транзакции, свързани с Русия или Беларус.
Кремъл се отказа от идеята за обща „валута на БРИКС“. След срещата в Казан стана ясно, че другите участници нямат интерес. Дори заплахата на Тръмп за 100% мита доведе до публичното заявление на Песков, че такива планове засега няма.
Въглищната индустрия в Кемеровска област претърпя тежки загуби, довели до масови съкращения, включително в държавни детски градини. Регионът, който добива 60% от каменните и 80% от коксующите въглища в Русия, влезе в топ-5 по спад на бюджетните приходи през миналата година.
Руски издателства изнасят производството в Китай поради дефицит на материали. До 2025 г. недостигът ще достигне 30% от нуждите на индустрията, особено за корици. Заради санкциите Русия не може да замени износеното високоефективно оборудване.
Източник: Pravda Gerashchenko
