От март 2025 г. в Русия продължава порочната практика украински военнопленници да бъдат осъждани не за конкретни действия, а заради факта, че са служили в определени части на Националната гвардия на Украйна, като полка „Азов“, батальоните „Айдар“ и „Донбас“.
Украински правозащитници и журналисти публикуваха в края на март 2025 г. аналитичния доклад „Отказът от право на справедлив съд като международно престъпление по време на войната на Русия срещу Украйна“, в който се документира системно нарушаване на международното право в процесите срещу украински пленници.
Репресии по принадлежност
От началото на пълномащабната инвазия в Русия са образувани най-малко 94 наказателни дела срещу 151 украински военнослужещи. В окупираните територии — главно в Донецка и Луганска области — текат още 218 дела с 342 обвиняеми.
Процесите в Русия се провеждат най-често в Южния окръжен военен съд в Ростов на Дон, където „азовците“ неизменно са обвинявани в принадлежност към терористична организация — независимо дали имат участие в бойни действия или не.
„Съдят за самия факт на принадлежност към подразделението, без значение дали е имало някакви други действия“, обяснява руски адвокат, защитаващ украински военнослужещи пред изданието „Вот Так“.
Най-големият процес: готвачки като „терористки“
В края на март 2025 г. в Ростов приключи най-мащабното дело срещу 22 украински граждани, определени като бивши или действащи членове на полк „Азов“. Някои от тях отдавна са напуснали армията, други са били задържани при „филтрация“ на окупираните територии.
Сред осъдените са и две жени — Елена Аврамова и Нина Бондаренко, работили като готвачки по договор в „Азов“. Те бяха осъдени задочно на по 13 години лишаване от свобода, въпреки че вече са били върнати в Украйна чрез размяна на пленници. Повод за присъдата: „готвели и раздавали храна“ в подразделението. Прокуратурата е настоявала за 17 години затвор за всяка от тях.
Изтезания, унижения и фалшиви признания
По време на процеса са изнесени множество свидетелства за психологически и физически тормоз, упражняван върху украинските пленници:
- В донецкия изолатор №1 са били принуждавани да пълзят по коридора.
- В Таганрогския СИЗО — да пълзят голи пред надзирателите.
- Някои са били принуждавани да подписват фалшиви признания, докато са със завързани очи или торби на главата.
Най-малко повече от половината обвиняеми в големия процес не са участвали в бойни действия — това са шофьори, деловодители, складови работници, дори пенсионирани бойци.
Пропаганда, несъответстваща на фактите
Прокуратурата изгражда обвиненията не само върху реални действия на подсъдимите, а на общи твърдения за престъпления на „Азов“, извадени от свидетелства на жители на Мариупол за убийства и изтезания — без връзка с конкретните обвиняеми.
Въпреки това руските медии и официални лица продължават да наричат всички членове на „Азов“ — „терористи“, „фашисти“, „канибали“, а често и „биолабораторни техници на НАТО“ от митичната лаборатория PIT-404, за която се твърди, че е била скрита под завода „Азовстал“.
Провален показен процес
Първото заседание на процеса бе широко отразено от руските държавни медии, които изпратиха телевизионни екипи. Но впоследствие интересът рязко спадна — вероятно поради очевидния факт, че готвачки, шофьори и административни работници не могат да бъдат представени убедително като „нацисти“ или „терористи“.
Украинските юристи определят този вид съдебни действия като грубо нарушение на правото на справедлив процес, квалифицирайки ги като военни престъпления и нарушение на Женевските конвенции.
Източник: Вот Так / Доклад „Отказът от право на справедлив съд по време на войната на Русия срещу Украйна“
