След като чехите му позволиха да кацне, от вътрешността на „гражданския“ самолет излязоха съветски специални части, които завзеха контролната кула и осигуриха кацането на основната десантна вълна. В руската литература този акт на измама срещу „независима“ държава и до днес се нарича „подвеждащ маньовър“.
След новината за нахлуването, в кабинета на председателя на ЦК на КПЧ Александър Дубчек спешно се събра Президиумът на КПЧ. Обсъждано бе приемането на изявление, осъждащо нахлуването. Повечето членове – 7 души – гласуваха против, а четирима бяха „за“. Но…
Още в 4 часа сутринта сградата на ЦК на КПЧ беше обградена от съветски войски, а служители на КГБ арестуваха ръководството на независимата страна и незабавно го транспортираха до Москва.
Същевременно всички съветски медии тръбяха, че в ЧССР се извършва „буржоазен преврат“, ръководен, естествено, от Държавния департамент на САЩ. Въпреки това нищо не се споменаваше за „бисквитките“.
Тъй като ЧССР разполагаше с доста силни въоръжени сили (250 хиляди войници и офицери с около 3000 танка), които можеха да започнат военни действия срещу 500-хилядната окупационна групировка, съветските генерали предприеха следващата стъпка.
На летище „Рузине“ бе поканено най-висшето ръководство на армията на ЧССР за уж преговори, гарантирани от обещания за неприкосновеност. Съветският министър на отбраната маршал Гречко даде своето „честно слово“. И веднага след това те бяха арестувани. Това, според комунистите, беше „военна хитрост“.
…46 години по-късно руските генерали Богдановски, Картаполов и Евстратов ще дадат гаранции за сигурност на украинските военни при Иловайск, ще отворят „зелен коридор“, а след това ще обстрелят оттеглящите се колони с артилерия, заедно с двайсетина свои войници, намиращи се в плен при украинците.
Военната хитрост е такава.
Шест месеца по-късно руските военни дават „думата на руския офицер“, че няма да предприемат враждебни действия в замяна на достъп до сградата на летището в Донецк за евакуация на телата на своите загинали войници. И отново „военна хитрост“: прикривайки се с „честната дума“, руснаците минират носещите конструкции на сградата и след това я взривяват.
Можем да се върнем и по-назад във времето – „честната дума“ на Фрунзе, дадена на офицерите на Врангел в Крим, че ако сложат оръжие, ще им бъде осигурена безпрепятствена евакуация. 50 хиляди войници, които му повярвали, били натоварени на баржи и потопени.
Още по-рано самият цар е дал „честната неприкосновена дума“, че няма да засегне жителите на Казан, ако те отворят портите пред войските му. А след това избива всички до крак, толкова че сам не можел да влезе в града заради планината от тела.
Смята се, че сега Москва води тайни предварителни преговори чрез посредници за мир. Мирът е нещо хубаво. Но онези, които преговарят с Кремъл, трябва да знаят и помнят историята. И че „честната му дума“ винаги завършва с едно: „военна хитрост“…
ⓒ Павло Бондаренко
