@Александър Коваленко
На 34-ия Ден на Независимостта на Украйна, разбира се, много се говори за силата на духа и саможертвата на нацията. Но днес бих искал да си припомним и за изгубените възможности – за да не повтаряме грешките от миналото. И, разбира се, да разкажа за перспективите, които се откриват на сегашния етап от развитието на нашата държава.
Практически всяка страна, която е излязла от „затвора на народите“, наречен СССР, е преминала през етап на кръвопролитие. В Грузия – това беше „Трагедията от 9 април“, в Латвия – „Пеещите барикади“, в Литва – „Януарските събития 1991“, в Азербайджан – „Черният януари“ и т.н.
Но Украйна излезе от Съюза сравнително меко – вероятно благодарение на фактора на силна и боеспособна армия. Фактор, който в буквалния смисъл беше „разпилен“ в течение на две и половина десетилетия.
Стратегическият нюанс
Няма да споменавам за отказа на Украйна от ядрен статут – тази тема и без това е на устата на всички. Но ще припомня, че дори лишена от ядрено оръжие, нашата страна оставаше силен конвенционален играч. В частност, ние бяхме притежатели на един от водещите стратегически авиационни флотове в света. Който в крайна сметка беше… нарязан.
Според открити данни, към момента на разпадането на СССР и придобиването на независимост от Украйна, във ВВС влизаха такива „тежкотоварни“ машини като: 30 Ту-16, 30 Ту-22КД, 30 Ту-22Р, 36 Ту-22М3, 23 Ту-95МС, 19 Ту-160, 21 самолета-цистерни Ил-78, както и значителен боекомплект от крилати ракети Х-55 (1 068 броя) и Х-22 (423 броя).
Разбира се, не всички тези самолети беше целесъобразно да се запазят. Но наличието поне на част от тях, например Ту-95МС, Ту-22М3 и Ту-160, както и големият арсенал крилати ракети, позволяваха да имаме в ръцете си сериозен аргумент във всеки спор. Но заедно с лишаването на Украйна от ядрено оръжие ни „освободиха“ и от този аргумент за защита – в замяна на неясни „гаранции за сигурност“. Макар че да настояваме за запазване поне на 30% от стратегическия парк беше абсолютно необходимо. Уви…
И това не е единствената досадна страница от историята на разоръжаването на Украйна.
Бронетехника
Когато говорим за ядреното оръжие, за връщането му на Украйна и какви биха могли да бъдат перспективите, ако не се бяхме отказали от него, както и когато забравяме за стратегическата авиация и нейните възможности в конвенционален формат (дори само за възпиране на врага), ние изпускаме от поглед и други видове въоръжения. А по тях нашата страна беше лидер не просто в Европа, а и в света!
Към момента на разпада на СССР на въоръжение и на склад в Украйна е имало 9 293 основни бойни танка от различни модификации и 11 346 бойни бронирани машини (също различни модификации). Съгласно договора от 1990 г. за съкращаване на конвенционалните въоръжения в Европа, украинската армия утилизира в течение на няколко години половината от тази бойна техника, а след това корумпираните власти от 90-те и началото на 2000-те масово разпродадоха по-голямата част от останалото.
Към момента на руската хибридна инвазия в Украйна през 2014 г. украинската армия разполагаше с 1 830 основни бойни танка и 3 869 бронирани машини, като в боеспособно състояние бяха по-малко от 50% от тях.
Скоро предстои печален юбилей. Преди 30 години – на 19 септември 1995 г. – в Украйна беше утилизиран последният танк, попадащ под договора от 1990 г. за съкращаване на конвенционалните въоръжения в Европа.
Когато споменавам този епизод от съвременната история на Украйна, мнозина се опитват да възразят с аргументи за икономическата нецелесъобразност тогава да се съхранява такъв парк от танкове и бронирани машини, както и за липсата на условия, позволяващи да се поддържа по-голямата част от техниката в боеспособно състояние.
Материалът е публикуван в рамките на съвместен проект на OBOZ.UA и групата „Информационно съпротивление“.
Източник: Военен анализ от украинския експерт Александър Коваленко
