Не Украйна ще следва „грузинския сценарий“, а Русия ще се сблъска с „украинския сценарий“. Украйна вече не е просто държава, нуждаеща се от помощ – тя е интегрален елемент от плановете на Запада за бъдещето.
Докато някои анализатори разчитат на хипотези и политически внушения, реалността се измерва в договори, бюджети, инвестиции и съвместни проекти. Норвегия, Япония, Дания – всички залагат дългосрочна подкрепа за Украйна до 2035 година. Европейските държави подписаха двустранни отбранителни споразумения. Замразените руски активи за $300 милиарда ще се използват в полза на украинската отбрана и възстановяване.
Фокусът е върху съвместното производство на оръжия: от БПЛА и ПВО до бронетехника и артилерия. Това е бизнес на десетилетия напред – не за еднократно използване, а за износ на световния пазар. Заложени са инвестиции и инфраструктура в ЕС, съвместни компании, правни и съдебни реформи.
Украйна е във финалната фаза на интеграция в ЕС. Политическият и икономическият курс е необратим. Идеята за „русский мир“ вече е невъзможна – нито в парламента, нито в обществото. Гласовете за връщане към Русия са политически маргинални и социално отхвърлени.
Западът инвестира в Украйна, защото вярва в бъдещето ѝ. Русия, обратно, се самоунищожава – изолирана, технологично изостанала, с икономика, зависима от добив и страх. Пазарите ѝ се пренасочват, бизнесът ѝ се заменя, санкциите ѝ копаят гроб.
Украйна е фронтир на Запада. С нея се гради новата европейска архитектура. Руският режим загуби още в първия месец на пълномащабното нахлуване. Останалото е само агония, в която светът търси контролирано решение.
