© Виталий Портников
Очаквано голямо внимание беше отделено на посещението на Владимир Путин в Китай. И не само защото това беше символично посещение – в крайна сметка Китай стана първата страна, която руският лидер посети след „преизбирането“ си (въпреки че от друга гледна точка къде другаде може да отиде? Списъкът на страните, които Путин може да посети след нападението Русия срещу Украйна е значително ограничен). Но също така и защото пътуването на Путин се вписва в дългата дипломатическа щафета.
Това пътуване беше предшествано от посещения в Пекин на германския канцлер Олаф Шолц и държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, посещението на самия китайски президент Си Дзинпин в Париж и преговорите му с президента Еманюел Макрон и ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Може да изглежда, че ръководителят на Китайската народна република Си Дзинпин, като лидер, който има възможност да общува както с лидерите на западните държави, така и с Владимир Путин, е в състояние да призове руския президент към здрав разум – т.е. , за да сложи край на войната.
В Пекин наистина се чуха думи за необходимостта от мирно разрешаване на конфликта. Въпреки това ние се уверихме, че китайската визия за подобно урегулиране значително се различава от украинската и западната.
Още в навечерието на пристигането на Владимир Путин в Пекин, китайското министерство на външните работи разкри собствената си визия за прекратяване на войната, която може да се характеризира като план за замразяването й без гаранции за сигурност и възстановяване на принципите на международното право, които бяха практически унищожени от Русия.
Игра на “миротворец”
И Путин набързо одобри този план както преди визитата, така и по време на престоя си в Китай. Защото той наистина се интересува от примирие или защото е убеден, че Украйна и Западът няма да одобрят подобни предложения и следователно, без излишен риск, може да го играе „миротворец“. Че и заедно с китайския си колега.
Това, което наистина можехме да наблюдаваме по време на посещението на Путин в китайската столица, бяха съвместните опити на Русия и Китай не толкова да торпилират мирната среща на върха в Швейцария, колкото да променят нейния дневен ред, да демонстрират, че има алтернативни планове за уреждане, да намалят самата идея от прекратяване на войната до идеята за спиране на огъня.
Подобна формулировка може да създаде за Китай имиджа на посредник в конфликта, а за Русия – имиджа на „миролюбива страна“. За Украйна обаче това не гарантира нито мир, нито сигурност.
„Инжекция“ за страните от Глобалния Юг
Този подход обаче може да се окаже своеобразна инжекция за страните от Глобалния юг. Защото, в края на краищата срещата на върха в Швейцария е предназначена именно за тяхно участие, тъй като лидерите на западните страни подкрепят украинския подход и без такива срещи.
Символично е, че точно в деня на посещението на Путин в Харбин, президентите на ЮАР и Бразилия Сирил Рамафоса и Лула да Силва, двама дългогодишни приятели на Русия и Китай, отказаха поканата за срещата.
И всъщност това е основната задача на Москва и Пекин – да намалят нивото на участие, да убедят в неуместността на пътуването, да намалят броя на участниците и на самата среща на върха да постигнат конкуренция между мирните планове и приемането на „беззъба“ резолюция.
Защото в този случай Китай – сега вече от името на много страни от Глобалния Юг – ще може да напомни, че Западът се провали в мироопазващата си мисия и просто няма алтернатива на руско-украинските преговори (под егидата на Китай?). И точно поради тази причина Путин и Си Цзинпин полагат големи усилия не толкова да провалят швейцарската мирна среща на върха, колкото да подменят нейното съдържание и перспективи.
Източник: Виталий Портников специално за Radiosvoboda
