®️Татяна Станева
Денис Станков го познавам от малък.
Той е племенник на моята приятелка от гр. Болград.
Голямата война го заваря в България, баща му с позивна “Българин” бе отдавна в армията и на фронта. Той взима решение, когато всички бягаха от войната, да се върне в Украйна, да защитава дома си и да помогне на баща си.
Баща му го молеше да не се връща, предлагаше пари, искаше да опази сина си от страшното място, където убиват. Обаче Денис не го послуша и му тури условие: “Или ти ме взимаш при себе си, или аз отивам в друга бригада”.
Тъй той става дронист в 56 мариуполска бригада, бригадата на баща си.
През лятото 2024 година той си дойде в отпуска, беше в Болград и ние си поговорихме за войната и неговата роля в нея, за това как е да срещнеш врага, руснака очи в очи, не от дрон.
Смел, дързък, безстрашен и много обича Украйна.
Искам да направя цял филм за него и бригадата му, с архивни кадри от дрона му, които показват работата му и как врага става груз-200 (мъртъв). А сега чуйте нашия разговор във видеото за това как става ликвидацията на врага и как тече работата на дрониста.
Няколко цитата на Денис:
“Аз направих много неприятности на противника, за два месеца хвърлих на празни глави примерно 2000 бомби, затова обявиха на мене лов”.
“Изпратих наша щурмова група на зачистка, стигат до вратата и на руски език питат: “Руские есть?! И от мазата глас: “Есть!”. Супер! Граната и вътре. 3 човека руснаци там бяха, 3 човека – 200 (мъртви)”
“Аз със него (пленения руснак) говорих. То е зек (затворник), седеше в затвора за убийство, то заколи своя събутилник, приятел… трябваше да седи още 7 години, но му предложиха да убива украинци…. (Изпитвам) злост, ненавист… но когато той е в плен и аз разбирам, че е без автомата си, и не представлява никаква заплаха, чувствам омерзение и гнус”.
Интервюто е направено специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията, с подкрепата на Министерството на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев.
