В четири часа сутринта на 24 февруари 2022 година свежият мразовит въздух на нашата мирна, спяща страна беше разсечен от страшния тътен на вражески ракети и бомби. Този враг дойде, за да ни убива. Още преди това, почти 10 дни, хиляди техни снаряди – въпреки забраната за водене на огън и приказките за бърз мир – разкопаваха нашите позиции заедно със защитниците ни на територията на Донецка и Луганска област. Украйна – с нейните жени и деца – се събуждаше под взривовете на ракети и бомби и грохота на танкове. Така започна нашата война.
Истинската история на тази война тепърва ще бъде написана. Тя го заслужава, защото ще бъде изпълнена с разкази за смели и мъдри хора, които спасиха не само живота на мнозина, но и цяла държава – държава, която не даваше покой нито на вековните си врагове, нито на безразличните, предателите и корумпираните, които години наред я използваха като място за лично облагодетелстване, живеейки с мисълта „каква е разликата“ и очаквайки „руския свят“.
Ключовият герой на тази война, разбира се, е нашият украински народ и нашите Въоръжени сили, които въпреки разочарованието, измамите и политическите манипулации, умело направлявани от ръката на врага, продължават борбата – вече не само за своето бъдеще, но и за своята история.
За наше нещастие, въпреки яростната съпротива срещу същия този враг и въпреки победите в битките, ние се изправихме пред нова война – следствие от страха на стария свят пред новата чума. Тази война, ненаситна в своите апетити, открива все нови и нови фронтове – от енергетиката и собствената ни история до фронта за спокойствието по улиците. Врагът, както и същата тази пета колона, няма нито чест, нито съвест и, за съжаление, нито страх.
Някой в този свят, както и преди 100 години, вярва, че злото може да бъде нахранено и укротено. Но нас вече не могат да ни пречупят и да ни измамят, защото нямаме избор. Нашето най-силно оръжие е нашето единство.
Предстоят ни още трудности, но със сигурност вече няма да ни бъде срам.
Валерий Залужни
