Древната шега, че руската власт винаги е готова да „бомбардира Воронеж, за да отмъсти на Запада“, за пореден път намира потвърждение на практика. Този път геополитическите игри на Кремъл удариха Приднестровието, което доскоро Москва смяташе за „свое“.
Този регион на Молдова, разположен по протежение на украинската граница, от 1992 г. е под де факто руската окупация. Повечето жители там имат руски паспорти и проруска нагласа, тъй като Русия над 30 години икономически подкрепя региона.
В крайна сметка основният източник на тази подкрепа стана безплатната доставка на природен газ от „Газпром“, който се превърна в главен източник на средства за съществуването на режима в Тираспол и подкрепата на местната икономика. В замяна Москва през всичките тези години получаваше възможност да запази военното си присъствие в региона. Освен това дългата окупирана територия по протежение на границата ограничаваше икономическото развитие както на Молдова, така и на Украйна.
Газовата криза, започнала на 1 януари 2025 г., може да сложи край на това.
Ако действията на Кишинев, Киев и европейските партньори бъдат координирани, деокупацията на Приднестровието и обединението на Молдова стават реална перспектива.
Все пак това няма да стане моментално.
Първо ще трябва да се преодолее безпрецедентна енергийна и хуманитарна криза, която вече започва в региона, ще се изостри рязко до средата на януари и след месец може да достигне своя връх.
„Европейска правда“ обяснява какво се случва в Приднестровието, каква е целта на Кремъл и какво може да се очаква по-нататък. Тези, които предпочитат мултимедиен формат, са поканени да гледат видеото в нашия YouTube канал.
А за тези, които предпочитат четенето, сме подготвили този текст, където отговаряме на въпроси за случващото се в Приднестровието.
С Русия, но без газ
Първо е важно да се обясни каква е ситуацията в Молдова (както в окупираната, така и в контролираната от правителството територия) и защо става дума за наистина безпрецедентна криза.
Доставките на природен газ за Приднестровието бяха прекратени вечерта на 31 декември, когато Тираспол изчерпа количеството газ в тръбопровода, който влиза от украинска територия, доставено от „Газпром“. От новата година руски газ не беше предвиден, като руският монополист официално уведоми за това предварително.
Така на 1 януари Приднестровието се превърна в „регион без газ“.
Крановете за доставки за ключови промишлени потребители, включително електроцентралата, работеща на газ, бяха затворени още на 31 декември. А на първото утро на новата година – всички отоплителни инсталации в приднестровските градове, целият частен сектор, също бяха изключени. Газоподаването беше прекъснато и в тези многоетажни сгради, където газът се използваше за индивидуално отопление, както и в сградите, разположени на една линия с частни къщи.
Иронията на съдбата е, че в частния сектор, който беше изключен първи, живее най-голямата част от проевропейските приднестровци – включително местни молдовци, които живеят в тези села и градчета от векове. Докато в градовете делът на хората, дошли от различни краища на Съветския съюз и останали там след 1991 г., е по-голям.
Въпреки това изключването на селата не беше наказание за политическите позиции на местните жители.
В противен случай системата просто нямаше да издържи.
Причината е, че в Приднестровието (както и в Молдова като цяло) няма хранилища за натрупване на значителни запаси от природен газ. Колкото влиза в тръбата – толкова излиза от нея.
Единственото, което можаха да направят приднестровските специалисти, беше да напълнят максимално газотранспортната система, за да не стане прекъсването моментално, и да изключат тези, които потребяват най-много. А тъй като в Приднестровието всички, включително частните домове, са свикнали да се отопляват, изгаряйки безплатен газ – те трябваше да бъдат изключени първи.
Всички училища в региона и повечето социални обекти също скоро останаха без газ и отопление; всички училища и университети бяха прехвърлени на дистанционно обучение.
По същество газ остана само в старите многоетажни сгради, където потреблението му е ограничено до готварски печки, и в няколко критични обекта – част от болниците и в някои детски градини, които сега могат да се посещават само със сертификат, че и двамата родители работят.
Но и това е временна ситуация. Според изчисленията на приднестровските газови специалисти, на север в Приднестровието (в градовете Рибница, Дубосари и други) газът в печките ще изчезне след 10 дни, а в Тираспол, Бендери и Днестровск – след 20 дни.
Предстои още една енергийна криза.
Молдова също не е в лесно положение
На фона на проблемите, които нарастват в Приднестровието, в проруски телеграм-групи и пропагандни канали на региона активно се разпространяват две послания.
Първото – опит да се прехвърли вината за кризата на Молдова и САЩ (не е шега, Америка отново е виновна!) и да се оправдае Русия. На тази теза ще се спрем отделно, но малко по-късно.
Второто послание – уверения към приднестровците, че „в Молдова е още по-зле“.
Например, твърдения, че в Молдова ще се повишат цените на електричеството, хората в Кишинев страдат и ще страдат още повече, докато приднестровците са защитени и тяхното ръководство запазва старите тарифи. Приднестровската пропаганда също подчертава всички проблеми с електроснабдяването в Кишинев и други молдовски градове, настоявайки, че приднестровците са добре. Дори се стига до фалшиви новини (напр. на 1 януари в Приднестровието беше съобщено, че Кишинев е спрял всички тролейбуси, което не е вярно).
В Молдова обаче с електричеството наистина не всичко е наред и това е видимо.
Правителството въведе мерки за икономия за некритични потребители. Например, на 2 януари в Кишинев беше изключена новогодишната украса. Големите търговски центрове бяха задължени да намалят потреблението с 30%, затова намалиха осветлението и изключиха ескалаторите.
Причината е, че Молдова досега купуваше по-голямата част от електроенергията от Приднестровието.
Именно там, в южната част на региона, се намира Молдовската ТЕЦ – единствената топлоелектроцентрала в страната, която след войната на Днестър остана под контрола на сепаратистите. През последните години през зимата тя генерираше между 50% и 80% от електроенергията, консумирана от дяснобрежна Молдова.
Основното гориво на ТЕЦ е руският газ (същият безплатен газ, доставян от Русия), така че от 1 януари 2025 г. приднестровците спряха доставките на електроенергия за десния бряг. За да покрие дефицита, Молдова закупува електроенергия от Румъния, но, първо, там електроенергията през зимата е значително по-скъпа; и второ, в момента в Молдова липсват електропреносни линии, за да получава гарантирани количества електроенергия, заобикаляйки Приднестровието.
Засега Молдова се справя с икономии, но без критични последици.
Ще успее ли да издържи цялата зима?
Отговорът зависи от два елемента, които е невъзможно да се предвидят. Първият – времето; вторият – руските удари.
Ключовата електропреносна линия, свързваща Молдова и Румъния, минава през Одеска област, където пресича Дунав. Разбира се, ако Русия атакува тази линия, вината на Кремъл за прекъсването на електрозахранването на Молдова ще стане още по-очевидна, но кога съвестта е въздействала върху Кремъл? Освен това никой не би нарекъл безопасен и пътя за доставка на електричество от Румъния транзитно през Черновицка област. Има и няколко по-малки линии, които директно свързват енергийните системи на Молдова и Румъния, но те няма да издържат цялата необходима мощност на Молдова.
До следващия зимен сезон Кишинев планира да изгради нови електропреносни линии за внос. Но тази зима се налага да се пести и да се подготвя за възможни прекъсвания на електрозахранването, ако развитието на събитията тръгне по най-лошия сценарий.
Без топлина и електричество?
На фона на икономиите това, което се случва в Приднестровието, изглежда като пълен абсурд. Там не само че не икономисват електроенергия, но и показно я разхищават.
Например, местното “правителство” гордо подчертава, че всички кина продължават да работят и че на зрителите ще бъде топло, защото помещенията се отопляват с климатици (в социалните мрежи вече се шегуват, че жителите на Тираспол ще ходят на кино, за да се стоплят).
А основното: де факто властите на региона насърчават хората да използват електрически отоплителни уреди в домовете си.
Откъде Приднестровието има толкова електричество, ако няма газ?
Причината е, че тяхната електроцентрала технологично може да работи и на мазут, и на въглища, и те наистина имат запас от въглища – но той е еднократен и не може да бъде попълнен. Молдовската ТЕЦ е настроена за антрацит от Донбас, който още през 2013 г., преди окупацията на Донецк, беше докаран като резервно гориво.
Според официални данни, въглищата на ТЕЦ в Приднестровието за генериране на електроенергия само за левия бряг на Днестър трябва да стигнат за 50 дни, т.е. почти до края на зимата.
Реалността обаче е различна.
Тези изчисления не вземат предвид ситуацията, когато потреблението на електроенергия рязко се увеличи. А това е именно това, което се случва сега.
Трябва да се подчертае: всички газови отоплителни инсталации, които отопляваха многоетажни сгради в Приднестровието, бяха изключени още на 1 януари. Също така всички къщи с индивидуално отопление бяха изключени. И накрая, във всички градове беше прекратено централизираното топлоснабдяване, а хората трябва да компенсират всичко това с електричество.
През първите дни това нямаше катастрофални последствия, освен това в Тираспол и други градове на региона времето беше сравнително топло. Въпреки това, още вечерта на 2 януари започнаха да пристигат съобщения за аварийни прекъсвания на електрозахранването поради факта, че хората започнаха да се отопляват с електричество, а мрежите не издържаха.
А предстои застудяване, а и апартаментите без отопление постепенно ще “изстинат”, което ще увеличи натоварването. Какво да кажем за ситуацията след 10 януари, когато в Приднестровието ще свърши газът и в готварските печки!
Освен това регионът страда от дългогодишната си зависимост от руските енергийни източници. Приднестровците, свикнали с безплатно отопление, все още нямаха стимул да се изолират. Само през последните години на панелните многоетажни сгради се появиха първите изолационни материали, но това все още е изключение. Поради това старите сгради ще изстиват по-бързо, а електричеството, което скоро ще стане дефицитно, ще отоплява не домовете, а въздуха.
Освен проблема с аварийните прекъсвания (които скоро ще станат обичайна история), това означава, че въглищата на ТЕЦ в Приднестровието, при сегашната динамика, няма да стигнат за обещаните 50 дни.
Много е вероятно още в края на януари да се наложи ограничаване на електроснабдяването.
И ако дотогава не се намери алтернатива (например ако Русия не възобнови доставките на газ), то през февруари Приднестровието ще се превърне в зона без газ, отопление и електричество.
Това ще доведе до пълноценна хуманитарна катастрофа с непредвидими последици.
Защо Кремъл прави това?
Важно е да се отбележи, че в Молдова още преди месец доминираше мнението, че този сценарий е малко вероятен. Повечето източници на “Европейска правда” смятаха, че Русия няма да се осмели да спре доставките на газ, а ако това се случи, прекъсването ще бъде кратко.
В Кишинев обясняваха, че такива действия на Кремъл ще ударят най-вече самото Приднестровие. Казваха, че контролираният от правителството десен бряг на Молдова от 2022 г. не купува руски газ и ще усети само вторичните последици от газовата война. А територията под руски контрол, където се намира руският военен контингент и повечето жители имат руски паспорти, ще понесе наистина сериозен удар.
Още повече, че такава сериозна криза може да доведе до ликвидация на “независимостта”
Източник: Європейська Правда
