Едно от изискванията на Русия, изразено в Аляска, беше изтегляне на украинските войски от контролираната част на Донецка област и, по същество, доброволно предаване на тези територии на РФ. В замяна руската страна предложи замразяване на линията на бойните действия в Херсонска и Запорожка област.
Предложението е до крайност самонадеяно и дързостно, като се има предвид, че украинската страна никога няма да приеме подобни условия по морални, етични, военни и множество други съображения, които правят този ултиматум немислим. Но ако това искане от Русия изглежда самоуверено и дързостно, то е само на пръв поглед. В действителност това е явна демонстрация на слабост.
Окупация със „спусната ръчна спирачка“
Руското нахлуване в Украйна започна през 2014 г. по хибриден сценарий, и фактически още тогава започна войната с руските агресори за Крим, Донецка и Луганска област. Днес, в единадесетата година на войната между Украйна и Русия, руските войски контролират от 26 517 км² площ на Донецка област около 20 000 км², докато под контрола на украинските власти са над 6 500 км².
Ако говорим за общата площ на завзетите територии, то до пълномащабното нахлуване в Украйна на 24 февруари 2022 г. Русия беше завладяла 43 969 км², като основната част от тези територии бе окупирана още през 2014 г., когато страната беше най-слаба – и политически, и във военно отношение.
От 2022 г. Русия окупира 70 611 км², от които 64 733 км² украински територии бяха захванати същата година, благодарение на общовойскова мобилна настъпателна кампания. Но след 2022 г. темповете рязко спаднаха: например, през цялата 2024 г. бяха окупирани 3 313 км², а към втората половина на август 2025 г. – малко над 2 500 км².
Не по-малко важно е, че ако през 2022 г. в Украйна нахлу контингент от 180 хиляди души, то сега броят на окупационните сили достига 700 хиляди. Би трябвало, ако групировката е нараснала четири пъти, да нараснат и темповете на настъплението. Но не – вместо това са нараснали загубите, а скоростта на завоеванията е спаднала над 20 пъти. По наблюдения на редица аналитични групи за последните 2 години и 9 месеца Русия е успяла да окупира едва 5 842 км², което е по-малко от един процент.
Всичко това показва, че руската професионална армия, която през 2014 г. се възползваше от фактора на изненадата и слабостта на Украйна, а през 2022 г. – от тоталното превъзходство във въздуха и на море, много бързо се изтощи, беше обнулена още през 2022 г., а в технически план – снабдяването с техника окончателно беше изчерпано през 2023–2024 г. Сега това ясно се демонстрира от използването в настъпленията главно на пехота и леки транспортни средства.
По същество, руската армия в Украйна днес се опитва да се движи, без да е свалила ръчната спирачка.
Руското командване отлично разбира, че ако тези темпове се запазят, то при наличието на ресурси ще могат да завземат напълно Донецка област едва след 2–3 години, и то не е сигурно. Но дори две–три години кръвопролитни боеве ще костват още поне половин милион, а вероятно и повече животи на руски войници. Само за Донецка област – не говорим дори за другите участъци на фронта.
В същото време предложението да се замрази линията на бойните действия в Херсонска и Запорожка област в замяна на Донецка изглежда нелепо, тъй като там тя и без това е в „анабиоза“ още от 2022 и 2023 г. съответно.
Всички тези фактори принуждават Русия да демонстрира повишена активност и да се опитва да представя желаното – възможността за безкрайно настъпление – като действително: реално имаме изтощение и забавяне на темповете при неизменно високи загуби.
Имитация на сила
Буквално в навечерието на срещата на президентите на САЩ Доналд Тръмп и РФ Владимир Путин в Аляска, окупационните сили се опитаха да устроят „пробив“ при Добропол – многокилометрово настъпление от около три роти (около 250 души) към важен логистичен възел. Тази постановка трябваше да впечатли Тръмп и да позволи на Путин да се похвали с резултатите от „пробива“ като демонстрация на сила. Но всичко се обърка: „пробивът“ бе бързо пресечен, руският отряд камикадзета бе неутрализиран, а подкрепленията се оказаха в обкръжение.
Сега се наблюдава активизация на окупационните сили на юг, в Херсонска и Запорожка област: там се прехвърлят подкрепления, извършва се прегрупиране на войските. Очевидно е, че руското командване ще се опита да активизира южното направление, да го „реанимира“ и по този начин да привлече внимание към предложението за замразяване на линията на бойните действия. Но тази авантюра може да завърши за командването по същия начин, както при Добропол.
Русия се опитва без бой да завземе част от Украйна, разбирайки, че дори и сегашния темп на бойните действия ще ѝ е много трудно да задържи. Паралелно РФ понася тежки удари в тила – нападения по НПЗ, предприятия на ВПК, железопътни възли и други обекти се отразяват върху икономиката. В страна, която заема 6-о място в света по запаси на нефт, възникна дефицит на бензин. Ефектът от ударите по НПЗ се проявява не само върху износа, но и върху вътрешния пазар.
В същото време руското командване добре разбира, че ударите по тила ще се увеличават – не само с дронове, но и с крилати ракети „Фламинго“, наскоро представени от Украйна. При това последиците от такива удари ще бъдат много по-тежки за отстраняване, като се има предвид бойната част на тази ракета с маса над тон.
Руската армия просто не издържа онова, което те наричат „СВО“, затова и се опитва да се пазари с територии, запазвайки непоколебимо лице при отвратителна игра. Но те се пазарят за нещо, което по същество не подлежи на пазарлък и дори не може да бъде обсъждано.
Всички гореизложени доводи само доказват, че изискванията на Русия относно Донецка област са повече конвулсии на отчаяние, отколкото дръзък ултиматум. А цялата руска „СВО“ е поставена на ръчната спирачка, която вече няма как да бъде отпусната.
Източник: Minival.az
Автор: Александър Коваленко
