Системните атаки на украински дронове доведоха до критичен недостиг на гориво в Руската федерация, налагайки внос на бензин от Китай за пръв път в историята.
Украйна продължава системно да нанася удари по руската нефтопреработваща индустрия, с все по-сериозни последици за енергийната сигурност на Русия. Според редица анализи и оценки от експерти, мащабът на щетите, нанесени на инфраструктурата на руските нефтопреработвателни заводи (НПЗ), вече е преминал точката на необратимост.
През 2025 г. Русия фактически губи статуса си на „бензиноколонка“ – термин, наложен още през 2014 г. от сенатора на САЩ Джон Маккейн, с който се обозначава зависимостта на руската икономика от износа на енергийни ресурси. Страната се превръща от водещ износител в нетен вносител на бензин – процес, отбелязан с началото на доставки от Китай.
Повредени мощности и невъзможност за ремонт
В момента не по-малко от 50% от капацитета на НПЗ в европейската част на Русия е извън строя. Това е особено критично, тъй като именно там се концентрира над 4,5 млн барела на ден от общата нефтопреработка в страната, докато заводите източно от Урал имат капацитет под 1 млн барела дневно.
Най-силно са засегнати инсталациите тип ЕЛОУ-АВТ-6 и ЕЛОУ-АВТ-2.5 – ключови за производството на висококачествен бензин и основна производствена мощност на всеки НПЗ. Тези съоръжения са изключително скъпи и труднозаменяеми, а западните санкции правят доставката и ремонта им практически невъзможни.
Дългосрочни последици
Ако интензитетът на атаките се запази на същото ниво, както през последните 2–3 месеца на 2025 г., до средата на 2026 г. нефтопреработката в европейска Русия може да бъде напълно унищожена. Потенциалното ѝ възстановяване би отнело десетилетия и би било възможно едва след края на войната.
Към момента, дефицитът на преработен петрол надхвърля 2 млн барела дневно. Това вече води до остър недостиг на бензин в редица региони на Руската федерация, а на места са въведени ограничения на продажбите.
Ценови капан за руската икономика
Опитвайки се да компенсира загубите чрез увеличаване на износа на суров петрол, Русия изпада в още по-неблагоприятна ситуация. Повишаването на предлагането на международните пазари води до спад в цените, а останалите купувачи, притеснени от санкции, настояват за допълнителни отстъпки. Така Русия сама подкопава стойността на основния си износен продукт.
Напред – още по-лош сценарий
Следващата логична стъпка в тази негативна спирала е спиране на самата добивна дейност – при натрупване на непреработена суровина и липса на възможност за съхранение и транспорт, част от находищата може да бъдат временно или трайно изведени от експлоатация. Подобно развитие би нанесло удар не само върху бюджета на Русия, но и върху цялостния ѝ геополитически капацитет.
