Архим. Никанор за Църквата, войната, съвестта и Златния ядрен кръст
Може ли един свещеник да се противопостави на църковното ръководство, когато смята, че истината е на друга страна? И каква цена е готов да плати за тази позиция?
Тези въпроси стоят в основата на разговора на журналистката Илона Соколовска с архимандрит Никанор (Мишков) – игумен на Църногорския манастир „Св. Безсребърници Козма и Дамян“ и една от най-обсъжданите фигури в съвременния живот на Българската православна църква.
За бесарабските българи разговорът има особена актуалност. Войната в Украйна не е абстрактна геополитическа тема. Тя засяга семейства, населени места и общности, с които българите в Бесарабия са пряко свързани.
Именно в този контекст архимандрит Никанор говори за позицията си спрямо руската агресия срещу Украйна, за отношенията между Църквата и държавата и за ролята на Църквата като институция по време на война.
Архим. Никанор е сред българските духовници, които публично подкрепят Украйна. Той разказва и за организираните от него посещения на украински деца от прифронтовата Сумска област в Църногорския манастир.
Позицията му го поставя в остър конфликт с Българския патриарх Даниил, а срещу него е образувано църковно-наказателно дело.
В разговора обаче отец Никанор подчертава, че не разглежда позицията си като изолирана в Българската православна църква. Той посочва архиереи, които са изразявали подкрепа за украинския народ – Русенския митрополит Наум, Пловдивския митрополит Николай и Старозагорския митрополит Киприан, както и покойния патриарх Неофит.
Особено важна е тук ролята и позицията на Вселенския патриарх Вартоломей, който от началото на войната на Русия срещу Украйна публично и неведнъж е изразявал своята пастирска и архиерейска позиция в нейния евангелски контекст – от амвона, и в нейния политически контекст – при дипломатически визити и конференции.
Така разговорът излиза извън рамките на личния конфликт между един духовник и църковното ръководство. В него се сблъскват различни разбирания за ролята на Църквата по време на война, за отношенията между православието и политиката и за границата между църковната лоялност и личната съвест.
Отделна тема е украинското православие – отношенията между Православната църква на Украйна (ПЦУ) и Украинската православна църква (Руска православна църква в Украйна / УПЦ-МП), както и възможностите за преодоляване на дълбокото разделение между православните християни в Украйна.
Важна тема в разговора е също и едно явление, което архим. Никанор определя като духовна криза – натрупването на недоверие, противопоставяне и омраза между православните християни. Според него този проблем не може да бъде решен единствено с административни или канонични способи, а изисква търсене на път към диалог и помирение.
Един от най-съществените въпроси в разговора остава този за личната отговорност на духовника: какво прави човек, когато професионалното или институционалното му положение влиза в конфликт със собствената му съвест?
И още един – особено важен за хората, които живеят в сянката на войната:
Каква трябва да бъде позицията на Църквата, когато войната вече е стигнала до домовете на вярващите?
Вижте разговора на Илона Соколовска с архимандрит Никанор, проведен по инициатива на Софийското братство.
