Повече от 200 души в село Бешалма отказват да бъдат изпратени във военната промишленост, а след извеждането им от селото част от мобилизираните нападат изпратените срещу тях бойци и 140 души се разбягват. За случая свидетелства секретен съветски документ от 23 декември 1944 г., публикуван от Михаил Сиркели с позоваване на Националната архивна агенция на Република Молдова.
Малко известен епизод от историята на бесарабските българи и гагаузите излиза на преден план чрез документ на прокуратурата на Молдавската ССР от края на 1944 г.
Документът е споделен от Михаил Сиркели (Mihail Sirkeli), който посочва като източник Националната архивна агенция на Република Молдова и архивен шифър: F. R-3085, inv. 1, d. 40, f. 4.
Става дума за събития от 19 декември 1944 г. Според документа Кангазкият районен военен комисариат мобилизира гагаузи и българи за работа във военната промишленост.
При събирането им в село Бешалма повече от 200 души отказват да тръгнат към сборния пункт в Чадър-Лунга.
Съветският документ предава и думите им:
„Никъде няма да тръгнем от селото, можете да стреляте тук.“
Служители на военния комисариат, подпомогнати от 15 бойци на т.нар. изтребителен батальон, все пак успяват да изведат хората извън селото.
Тогава ситуацията прераства в открита съпротива.
Според донесението мобилизираните нападат бойците от изтребителния батальон и ги пребиват. След това 140 души дезертират, както е формулирано в самия съветски документ.
Случаят е счетен за достатъчно сериозен, за да бъдат изпратени прокурорски служители за разследване във Вулканещкия и Кангазкия район.
Свидетелство за съпротива
Документът е особено ценен, защото описанието не идва от участниците в съпротивата, а от самата съветска административна и прокурорска система.
Използваният в него език е езикът на властта: хората са „призовани“, напусналите са определени като „дезертирали“, а срещу тях действат военният комисариат и бойци от „изтребителен батальон“.
Но зад тази административна терминология се вижда конкретно човешко поведение: повече от 200 българи и гагаузи отказват да напуснат селото, заявяват, че няма да тръгнат дори под заплаха от стрелба, а след принудителното им извеждане част от тях оказват физическа съпротива и се разбягват.
Затова документът може да бъде разглеждан като пряко свидетелство за локална съпротива срещу действията на съветската власт сред българското и гагаузкото население на Бесарабия през 1944 г.
Точен превод на документа от руски език
Бележка: Следва точен превод на български език на руския текст на документа. Запазени са структурата, длъжностите, имената и административната терминология на оригинала.
СЕКРЕТНО
ДО ПРОКУРОРА НА СЪЮЗА НА ССР
ДЕЙСТВИТЕЛНИЯ ДЪРЖАВЕН СЪВЕТНИК
ПО ПРАВОСЪДИЕ
др. ГОРШЕНИН
На 23 декември 1944 година Военният комисар на МССР полковник др. КОНДРАТЕНКО съобщи, че на 19 декември 1944 година от Кангазкия районен военен комисариат са били призовани във военната промишленост гагаузи и българи. При събирането им в село Бешалма, на същия селсъвет, над 200 души отказали да последват към сборния пункт Чадър-Лунга, заявявайки:
„Никъде няма да тръгнем от селото, можете да стреляте тук.“
Все пак служителите на военния комисариат с помощта на 15 души – бойци от изтребителния батальон, успели да ги изведат от селото. Извън селото призованите се нахвърлили върху бойците от изтребителния батальон и ги пребили, след което 140 души дезертирали.
За разследване на тези обстоятелства от мен са командировани във Вулканещкия район Началникът на отдела за надзор над милицията на прокуратурата на Молдавската ССР – юрист 1-ви клас др. ШЕРСТНЕВ, и в Кангазкия район – Прокурорът на Отдела по специалните дела – младши съветник по правосъдие др. ШАХМАТОВ.
ПРОКУРОР НА МОЛДАВСКАТА ССР
ДЪРЖАВЕН СЪВЕТНИК ПО ПРАВОСЪДИЕ
III КЛАС
/ Ф. Донченко /
Отпечатано в 2 екз.
1 – по адрес
1 – в делото.
Изп. РЛ002
Отп. СС/23/XII-1944 година.
Източник на публикацията на документа: Mihail Sirkeli
Посочен архивен източник: Agenția Națională a Arhivelor, F. R-3085, inv. 1, d. 40, f. 4.
