Българското културно наследство от Украйна оживя в международен фотоконкурс

Българското културно наследство от Украйна оживя в международен фотоконкурс

Представяме за пръв път за българската общност 15 отличени фотографии със специалното отличие „Българско наследство“ в украинското издание на международния фотоконкурс „Уики обича паметниците“ 2025.
Инициативата, реализирана с подкрепата на българската уикимедианска общност, се превърна в силен символ на живата връзка между България и българите в Украйна.

В рамките на проекта бяха идентифицирани 58 обекта на българското културно наследство в Запоризка, Кировоградска и Одеска област, голяма част от които се намират в днешните временно окупирани територии. В конкурса участваха 339 фотографии на 41 обекта, пазещи паметта за българските преселници, техните храмове, домове и гробища. След няколко етапа на оценяване журито отличи 15 фотографии, които не само показват богатото българско наследство в Украйна, но и напомнят, че българският дух и историческата памет продължават да живеят отвъд границите на България.

В журито на пилотния проект за 2025 година взеха участие представители на българската уикиобщнос

  • Никола Калчев — редактор в българската Уикипедия;
  • Никола Тулечки — лингвист, инженер по знанията;
  • Иглика Иванова — преподавател в Софийския университет, български уикимедианец;

„Сред 15-те отличени творби има паметници от 6 населени места, пет от които в момента се намират във временно окупирани територии. Снимките са групирани по региони – Запоризка и Одеска област – и по категории паметници: гробища, храмове, жилищна архитектура и други сгради. Екипът на „Уики обича паметниците“ реши да учреди това специално отличие като пилотен проект, за да привлече внимание към културното наследство на българите в Украйна, което е особено актуално, като се има предвид, че значителна част от населените места, основани от български преселници, днес са временно окупирани, няма достъп до тях и липсва информация дали са запазени и в какво състояние са.


Много се надяваме да намерим партньори за провеждането на пълноценна специална номинация тази година. Също така се надяваме да успеем да разширим конкурсните списъци – в момента те включват само 58 обекта, коментира Ирина Бойко, мениджър комуникации на „Уикимедия Украйна“.

Запоризка област

Общо бяха подадени 334 снимки, изобразяващи български паметници в региона. Автор на фотографиите е Константин Антонец.

Журито отличи 12 фотографии от региона, представени по-долу.

Всички снимки са направени в населени места, които в момента са временно окупирани от руските войски. Всички обекти, показани тук, са без официален защитен статут.


Гробища

Според оценките на журито най-висок брой точки получи серия фотографии на старото българско гробище в село Строганивка, основано през 1861 година от български преселници.

Всички снимки са от 24 август 2020 година.


Храмове

Първо място

Най-високата оценка в категорията сакрална архитектура получи серия фотографии на руините на храм в село Радоливка.

Селото е основано през 1862 година като колония на български преселници от Бесарабия, по-специално от селището Караклий.

Според Виктор Фоменко името на селото произлиза от името на един от първите заселници — Радул, и първоначално селището се е наричало Радуловка. Възможно е обаче то да е наречено и на българския просветител, първи директор на Болградската гимназия Сава Радулов.

През 1924 година селото започва да се нарича Радоливка.

Снимките са от 28 юни 2020 година.


Второ място

На второ място в категорията е серия фотографии на храм в село Полоузовка.

Селото Полоузовка (Палаузовка) е основано от българи преселници от градчето Кирнички в Бесарабия, върху мястото на бившия ногайски аул Каяси-оглу.

Наречено е на чиновника Палаузов, който е съдействал за заселването на българските колонисти в Таврическа губерния.

Снимките са от 12 юли 2019 година.


Трето място

Трето място в категорията зае серия от три снимки, изобразяващи руините на църква в село Мануйловка.

Селото е основано през 1861 година от български преселници от бесарабското село Импутица, върху мястото на ногайското селище Аргакли.

През 1871 година в село Мануйловка е построен храм във византийски стил.

По съветско време храмът остава без купол и византийската мозайка, украсявала стените му. В различни периоди сградата е използвана като селски клуб, кино и складове.

Днес от храма са останали само частично запазени стени.

Снимките са от 23 август 2020 година.


Жилищна архитектура

В тази категория журито отличи фотография на къща в село Строгановка.

Снимката е от 24 август 2020 година.


Други сгради

Арковият мост в село Трояни получи отличие в категорията „Други сгради“.

Селото е основано през 1861 година от български преселници от Южна Бесарабия, преминала към румънска територия, предимно от село Стари Трояни.

Снимката е от 15 юли 2018 година.


Одеска област

Тук журито отличи серия фотографии на Владимир Тарасов, изобразяващи църквата „Свети Георги“ в град Белгород-Днестровски.

Храмът датира от 1840 година и е паметник на архитектурата и градоустройството с охранителен номер 27.

Снимките са от 26 юни 2005 година.


Снимките победители от тази публикация и други отличени творби от конкурса през 2025 година могат да бъдат разгледани в Общомедия (Wikimedia Commons).


За някои от тези населени места вече съществуват статии в българския проект на Уикипедия, а за други тепърва ще бъдат създадени.

Създаването и подобряването на съдържанието в проектите на Фондация „Уикимедия“, като Уикипедия, Уикиданни и Общомедия, изисква единствено желание за създаване на качествено съдържание по правилата и в духа на Уикипедия, добросъвестност към общността, способност за работа с източници и любопитство.

Всеки може да допринесе за качеството и количеството на статиите в Уикипедия и описанията на снимките в Общомедия, свързани с украинското и българското културно наследство и по всяка друга тема, от която се вълнува, има знания и желание да допринася за свободната енциклопедия.

Не е необходим нито предишен опит, особено за малки корекции и добавки, с които е препоръчително да започне всеки нов редактор, нито има процедура по „одобряване“ на новорегистрираните или на техните приноси.