Преди пълномащабното нахлуване Руслан служи като сигналист във флота. През 2020 г. се пенсионира и постъпва на работа като охранител. Казва, че е искал да си почине, но не се получило. С началото на пълномащабна война той отново е повикан на служба.
„Първоначално бях сигналист, учех младежите, как правилно да съхраняват и управляват специалното оборудване“, разказва войникът. След това започнаха да ме въвличат в други задачи. Първият си истински боен опит получава в Донецка област. Всичко това са приказки, когато казват, че не е страшно. Когато врагът постоянно атакува, когато не можеш да вдигнеш глава от обстрел и бомбардировки, доста страшно е“ .
По време на една от битките Руслан беше ранен. „Имаше доста мощен минометен обстрел с касетъчни боеприпаси, по време на който бях ранен в ръката“, спомня си той. – Единият шрапнел излетя, а другият се заби в тялото. После болница, лечение, рехабилитация и отново в строя“.
Интересното е, че паралелно с бойните излети морският пехотинец готвеше за своите побратими. Всъщност, тази дейност по-късно се превърна в основната му дейност: „Всичко започна с това, че веднъж дойдох при момчетата и видях, че наоколо има много продукти, а те не ядат кой знае колко вкусно. Казвам – момчета, може ли да изпържа картофи? Разбира се! И тръгна. Започнах да готвя за отделението, след това за взвода, а след това и за ротата. Най-много ми се е случвало да нахраня 120 души. Ако трябва, мога и батальон да нахраня“.
„Най-важното е желанието“, казва готвачът. – Например, невинаги има месо. Понякога е необходимо да се добави месна консерва, към супата харчо, например. За да стане вкусно, винаги може да се измисли нещо. Като цяло приготвяме различни ястия. Първи ястия, елда, кюфтета (от месо, от риба), пържоли, сърми, ама такива, че два броя да изядеш и да си сит. Няма време за много мотаене. Картофи в различни форми – пържени, пюре, яхния… За закуска сандвичи с наденица. Ако няма наденица, правим кюфтета, ето ти и хамбургери. Понякога вземаме поръчки от момчетата, глезим ги с различни вкуснотии.”
„Имаме многонационално подразделение, аз самият съм етнически българин, така че, когато готвя бесарабски ястия, момчетата с интерес питат какво е това“, споделя Руслан особеностите на работата си. – На пръв поглед е обикновена печена червена чушка. Казвам на побратимите си – пробвайте. Те са във възторг! Ако има желание, може да се сготвят много вкусни неща от предоставените ни продукти. Нашата снабдяване е много добро.”
Морският пехотинец признава: „Много обичам да готвя. Цял живот съм искал да бъда готвач. По-рано нашето подразделение беше разположено в една от почивните бази, където имаше ресторант и аз готвих там. Така да се каже – мечтата се сбъдна (смее се). От време на време жена ми казва – колко може вече, стига толкова (ако искам, имам причини да се оттегля от службата), но аз съм свикнал с работата си, с момчетата. Как да ги оставя? Исками се да дочакам победата.”
Източник: facebook/ 35 окрема бригада морської піхоти ім.контр-адмірала Михайла Остроградського
