Факултетът по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ излезе с категорична позиция в защита на украинската книга и култура. За бесарабските българи в Украйна тази позиция има особено значение, защото става дума и за защитата на културната среда, в която живеят и се развиват стотици хиляди украински граждани от различни националности.
Руската война срещу Украйна продължава да нанася тежки поражения не само върху градове, жилища и критична инфраструктура. Под удар са и книги, издателства, печатници, складове и системата, чрез която знанието достига до украинските читатели и ученици.
През последните месеци при руските атаки са унищожени приблизително 10 милиона книги. Един от най-тежките удари е нанесен на 1 август в Харков, където при атаката срещу складовете на издателската група RNK-Ranok са унищожени около 10 милиона книги, сред които стотици хиляди учебници, пише The Guardian. Украинските издатели твърдят, че страната е изправена пред „срив на цялата книжна екосистема“.
„Унищожава се културният генетичен код на една нация“
Именно това подчертава Факултетът по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Документът е подписан от декана на факултета проф. дфн Амелия Личева.
„Всичко това не може да бъде разглеждано като „страничен ефект“ от войната. Унищожава се културният генетичен код на една нация. Прави се опит да се смълчи гласът ѝ. Застрашават се образованието и бъдещето ѝ!“, се казва в позицията.
Според информацията на издателството щетите засягат не само наличните книги, но и логистичната инфраструктура, чрез която изданията достигат до книжарници, библиотеки, училища и читатели в Украйна.
Подкрепа за украинските дейци на книгата
Факултетът изразява солидарност с украинските писатели, преводачи, издатели, редактори, коректори, печатари, библиотекари, книжари, преподаватели и читатели, които продължават професионалната си работа въпреки войната.
Оттам призовават академичната общност и издателския бранш в България да подкрепят колегите си в Украйна.
Позицията съдържа и настояване за прекратяване на институционалното и професионалното сътрудничество с руски издателски и литературни структури, докато продължава руската агресия срещу Украйна.
Значение и за българската общност в Украйна
Темата има естествено значение и за българите, живеещи в Украйна. Бесарабските българи са част от многонационалното общество на страната и, наред с останалите украински граждани, са пряко засегнати от последиците на руската агресия.
Подкрепата за украинската култура и образование има значение и за условията, в които българската общност съхранява и развива своята културна идентичност, език и традиции.
В този контекст позицията на Факултета по славянски филологии е и знак на подкрепа към всички културни и образователни общности в Украйна, които продължават да работят въпреки войната.
Особено показателно е, че инициативата идва от академична структура, в която се изучават славянските езици и литератури, включително украинският език и култура.
В края на позицията си Факултетът по славянски филологии отправя три кратки призива:
СПРЕТЕ унищожаването на украинската книга!
СПРЕТЕ разрушаването на украинската култура!
СПРЕТЕ тази война!“
Случаят с „Ранок“ е най-тежката единична загуба за украинската книгоиздателска инфраструктура от началото на пълномащабната руска инвазия. В склада в Харков са се съхранявали не само издания на „Ранок“, но и книги на други украински издателства, както и заглавия, разпространявани чрез книжарската мрежа KnyhoLand. Унищожаването на центъра е нанесло удар не само върху наличните книги, но и върху системата за тяхното съхранение и разпространение.
Издателство „Ранок“ вече работи по възстановяването на дейността си. Според неговия директор Виктор Круглов пълното възстановяване на компанията може да отнеме между три и пет години.
