Грузинка за втори път срещна руските танкове.

Грузинка за втори път срещна руските танкове.

8 август споменавахме Руското вторжение в Грузия. Всички помнят как една държава монстър нападна друга малка, но горда държава Грузия, но как бързо забравиха за окупираните региони Абхазия и Южна Осетия. Сякаш винаги са били руски. 

И всички забравиха, че тази война е резултат на абхазко-грузинската война, горещата стадия на която завършва 1993 година, и зад която вече стоеше русия и безхаберието на света.  Никой не знае, че още тогава Украйна изпраща спасителна мисия в планините и помага на Грузия, евакуирайки повече от 7643 грузинци и по такъв начин спасявайки ги от етнически чистки и студена смърт в планините на Сванетия. 

По-късно, вече в 2008 година стана съвсем очевадно кой е кой, но световното общество бе сляпо и глухо. И русия си свърши работата като призна и стана покровител на сепаратистите, и получи “сива зона” . Също както и “приднестровието” и “ДНР ЛнР” в 2014 година. 

Като резултат – хиляди хора са принудено преместени. 

Украйна прие няколко вълни на бежанци от Грузия. Те успяха да се реализират в страната ни и да станат голяма и важна част от националното богатство на Украйна. Вие ще срещнете стотици, ако не и хиляди грузински ресторанти по цяла Украйна, които стават толкова популярни и успешни, че само в Киев са няколко мрежи, в областните центрове също, а в малките градове има макар по един. Ето я истинската кулинарна дипломация. 

Гостоприемството на грузинците е еталон и става част от висока марка в сферата на услугите на Украйна! 

А в Украйна те намират втори дом. 

Та в 2014 година и сега в 2022 година се повтаря грузинския сценарий вече в Украйна. 

Те познаха руския почерк веднага и веднага масово се присъединиха към доброволческото движение да помагат. 

Грузинците за втори път посрещат руските танкове и не искат вече да бягат на никъде. 

Имаме една съдба, една болка и един враг. 

И един лош късмет да сме съседи на един полудял и ненаситен агресор. Тяхното спасение е в победата на Украйна. 

Вижте историята на Олена Мибчуани, която в същност е типичната за грузинците тук. 

Тя загуби един път дома си, повече не иска. 

 Материалите са подготвени специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията, с подкрепата на Министерството на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев