© Виталий Портников
След съвместно разследване на руското опозиционно издание Insider и молдовското издание Little Country, Молдова отне държавни награди и военни звания на бившия началник на Генералния щаб Игор Горган. Високопоставеният военен е бил дългогодишен агент на Главното управление на Генералния щаб на въоръжените сили на Руската федерация. И, разбира се, работата му се оказа особено ценна, след като Русия нападна Украйна.
Историята на агент от висшето военно ръководство на Молдова отново ни напомни как изобщо работят руските разузнавателни служби, особено след като един от техните представители стана президент на Русия през 2000 г.
Владимир Путин, както многократно се доказа, не вярва нито в политиката, нито в дипломацията, нито в икономиката. Той вярва само в специални операции и агенти. Следователно същността на отношенията между Русия и другите бивши съветски републики през последните десетилетия са специалните операции и набирането на агенти. И точно на тази задача са подчинени всички руски държавни институции зад граница – от културни центрове до посолства.
Като цяло Путин просто възроди съветската практика, при която наред с професионалните дипломати, които като правило изпълняваха чисто декоративни функции, имаше „куратори“ от КГБ на СССР.
За да се разбере броят на руските агенти в ръководството на други бивши съветски републики, достатъчно е да се спомене 2014 г., когато почти цялото висше украинско ръководство начело с Виктор Янукович се озова в Ростов.
Сега някои представители на това ръководство дори работят в окупационните власти. Бившият ръководител на СБУ Александър Якименко например оглавява специалните служби на окупираната част от Херсонска област.
А бившият министър на образованието и ръководител на президентската администрация на Украйна Дмитрий Табачник се кандидатира за „Държавния съвет на Крим“.
Мислите ли, че контактите им с руските разузнавателни служби са започнали след бягството им в Русия или, все пак, преди това?
Прегръдката на бившата метрополия
Информацията за обширната разузнавателна система на Русия в дадена държава се появява точно когато властите на тази държава решат да изберат независим курс на развитие. Но, както разбирате, това изобщо не означава, че при отсъствието на такъв избор няма агенти. Разбира се, че има. Но „предпазливото“ ръководство се опитва или да не забелязва разузнавателната дейност на своите колеги, или да решава проблемите с Русия на „семейно“ ниво, защото „всеки е свой, съветски“.
И тогава се оказва, че вече не можеш да избягаш от прегръдките на някогашната метрополия, толкова силно те държи тя в тези прегръдки. Най-добрият пример за това е кариерата на Александър Лукашенко. Беларуският лидер не само се опитваше да играе заедно с Русия през целия си мандат, но също така се съгласи да бъде контролиран от Русия.
Достатъчно е да проучите биографиите на съратниците на Лукашенко, за да разберете това. Да вземем например професионалния офицер по сигурността Урал Латипов, който по времето на Елцин оглавяваше Министерството на външните работи на Беларус, а вече по времето на Путин – Съвета за сигурност и администрацията на президента. Сега няма да намерите името на Латипов в ръководството на Беларус; той влезе в бизнеса. Струва ли си да продължаваш да бъдеш на държавна служба, когато вече е изградена разузнавателна мрежа в държавното ръководство и задачата е изпълнена?
Във висшите ръководства на бившите съветски републики има безброй такива латипови – или табачникови, медведчуци. Ето защо Путин се чувства толкова уверен. Като професионален разузнавач той знае със сигурност: там, където армията не може да победи, винаги побеждават агентите.
Естествено, с изключение на случаите, когато хората правят своя независим избор и могат да го защитят.
Източник: https://ru.krymr.com/a/ukraina-putin-imperiya-agentov/32984574.html
