Към момента на основаването на града през 1821 г. в Болград са пребивавали около 80 домакинства с приблизително 600 жители. Преобладаващата част от населението е била съставена от селяни-занаятчии, а в централната част на града са се заселвали заможни семейства.
Градът се е развивал бързо. Планирането на улиците и кварталите е било обект на специално внимание от страна на строителите. Принципът на застрояване е предвиждал, че ъгловите къщи в кварталите трябва задължително да бъдат изградени от камък, за да се запази структурата на бъдещия град, докато останалите постройки между тях са могли да бъдат от кирпич. Разстоянието между ъглите на кварталите е било точно 218 метра, а улиците – широки и прави.
Освен жилищни сгради са се строили и работилници, както и малки промишлени предприятия от занаятчийски тип, наричани “заводи”. До 1845 г. в града са работили около 40 вида такива предприятия, включително тухларни, сапунени, маслобойни, бояджийски и предприятия за производство на платове.
Търговията също се е развивала интензивно. През 1826 г. са построени шест и половина десетки каменни магазини. Пазарите са се провеждали на две базарни площади – северна и южна, а годишно са организирани десет панаира.
Между 1833 и 1838 г. на южния площад е изграден Преображенският събор, а в близост до него е създадена обществена градина с четири фонтана. Около южния площад, считан за главен в града, са построени имения на богати земевладелци и лихвари.
На източния площад през 1835 г. е изградена и открита болница с капацитет от пет легла.
Други значими събития в развитието на града включват:
- 1839 г. – построяване на начално училище.
- 1840 г. – откриване на земеделско училище.
- 1858 г. – основаване на първата гимназия.
- 1871-1878 г. – строителство на втора църква, осветена като Николаевска църква през 1881 г., разположена на северния площад.
Градът разполагал с три основни площади:
- Южният – с Преображенския събор.
- Северният – с Николаевската църква.
- Източният – с градската болница.
През 1914 г. населението на Болград е достигнало 13 800 души. Броят на улиците се увеличил на 28, а на сградите – на 2000, от които повече от 500 били каменни, останалите – кирпичени. Централният булевард бил асфалтиран и вечер осветяван от 20 газови лампи.
