ⓒ Татяна Станева
В Украйна се шегуваме по въпроса така – хубавият руснак е мъртвият руснак. Защото си платихме и знаем, колко струва заигравката, наивността и вярата в хубавите и добри руснаци. Затова поискахме от целия свят забрана на руската култура и санкции за тяхно участие в световните конкурси фестивали, олимпиади и тн.
Ще обясня защо това е важно!
Разбира се, че не всички руснаци са лоши, но има много опасности с протикванията (натрапването) на “хубавите руснаци” в медийното пространство. Самата идея, прераснала в аксиома, в религия даже, е разрушаваща. И за целия свят и за самите хубави руснаци. Нормалният свят търси алтернатива, с кого да се кооперира и работи, но греши с този си избор и с илюзията си, че те са способни да променят нещо в русия.
Пропагандата тъй работи на базово ниво – трябва да се внушат хубостта и достиженията на един народ, а след това, когато този народ е агресор, никой да не вярва на ужасите, които той причиняла на друг народ- жертва.
Културата изгражда образа на хубавия руснак. И в този смисъл руската култура като Иван Кръстител стана Предтеча, подготви пътя за последващата пропаганда. Тя пробива пътя с песни, книги, филми, концерти достижения към мозъка и душата и подготви пътя, сформира образа на великия мессия “Велик народ”
Както казваше една баба от махалата: никой не знае как е било наистина, всички знаят това, което се разказва.
Така и руската култура разказва на света колко са велики руснаците, колко е силна русия и с това внушават как хубавите руснаци не могат да са агресори. А сетне вие знаете какво следва.
Познавам едно семейство. Той е украински войник. Тя е “хубавата” рускиня. Имат дечица. Тя живее в Европа. Въобще, такива смесени семейства в Украйна поради ясни причини са много. И уж тя е против путин и режима, но като копнеж по-дълбоко, излиза това – “россия никогда вас не отпустит! Мы никогда вас не отпустим”,- и продължава – “ма как русия ще ви пусне? Няма как да ви пусне? Разбира се че русия ще ви бомбардира, не трябваше да рипате”
Когато подкопаеш малко, се събужда “великата” руска душа и почва да разказва, как русия ще се оправи, и как ние пак трябва да бъдем заедно. Тоест, когато е неудобно за тях, те се дистанцират от държавата си в Европа, но когато им е изгодно или не трябва да се прикриват, и те стават “великите” руснаци.
Тези “хубави” руснаци са хубави точно до момента, в които пробият техният шовинизъм и наглост, когато “великата русия” в тях бъде засегната.
Още нашият будител Шевченко предупрежда: “Кохайтеся, чорнобриві, та не з москалями, бо москалі – чужі люде, роблять лихо з вами” , пер – “Обичайте се, хубавици, ам само не с москалите, тъй като москалите са чужди/зли хора, ще постъпят лошо с вас”. Ам кой да го чуе?
Как вие самите определяте “хубавия руснак”? Какви са критериите? Този, който живее зад граница? Този, който ходи на протести в подкрепа на Украйна? Този, който има руски паспорт? Който е против режима на путин? Този, който остава в русия, но тихо и само в кухнята изразява своята ненавист към режима? Който е във ЗСУ? В официальната опозиция?
Дайте ми портрет на един “хубав и добър руснак”?!
А може ли да разделяме държавата от народа, властта от цялата страна? Да, не всички руснаци са виновни за нападението, но всички са отговорни за това което стана. Защото тъй работи демокрацията. Те избираха путин многократно , те толерираха нарастващото зло и то (о, изненада!) започна и тях да яде.
Спомням си първите дни на войната, руснаци от опозицията инициираха зум среща между културните дейци от двете страни, за да разберат с какво могат да помогнат. Въобще не знам какво точно целяха с този зум, но украинците не искаха да участват. Но сетне, все пак се съгласихме, за да уловим възможността да се допитаме до колегите. Тогава ние все още вярвахме, че там има хора, които ще ни чуят. Някой от украинците не издържаха и напуснаха дискусията. Разговорът беше с много висок градус. Аз по едно време също напуснах. Защото всичко започваше уж правилно – “путин е ужасен, ние сме против режима, ние ходихме на протести, но сега те всички ловят и турят в затвора, нас ни е страх да се изразяваме, помогнете ни!” Аз ги попитах: “Да ви изтрием сълзите ли? Ние да ви помогнем? С какво? Да ви пожалим? Какво искате от нас?”
Те се молиха ние да победим, че и те да станат свободни!
Както в техните народни приказки пострадалия от лисицата вълк я носи на гърба си, а тя му се присмива тихичко: “Битый небитого везет” (пер. – Бит небит носи) Тях ги е страх да седят в затвора, а нас карат да умираме. Да се повозят на нашия гръб, така да се каже. Агресорът играе жертва. А истинската жертва трябва да приеме положението си, да носи бремето за двама и да слуша оплакванията им. С чужда кръв искат да извоюват свободата си. Точно, защото не искаха да проливат своята кръв преди, сега проливат чужда.
Ам то за чужда сметка воля не се купува.
Сетне се разчу за Буча, откраднатите тоалетни чинии и изнасилванията, които извършваха обикновените руснаци, не путин с обкръжението си. А мъже от цяла русия. Хубави ли са?
Сетне имаше много случаи за диверсанти, които живееха между нас с години, а се оказахат руски агенти. Докладваха ситуацията, а като стана нахлуването – позициите на ЗСУ.
Оттогава започнах да съм много по-внимателна с тях. Парен каша духа.
Всъщност, проблемът не е толкова в “хубавите руснаци”, колкото в идеята за “хубава русия”, която те често се опитват да ни продават.
Видях как на кинофестивалите успяват да пробутват своите кинопродукции с идеята за хубавата русия, въпреки санкциите. Как избутват украинците от медийното пространство като привличат вниманието на света към себе си и така го оттеглят от жертвата. Резултатът е, че изместват акцентите – вместо светът да мисли как да спре агресора той се занимава с това, как докато помага на Украйна да не нарани хубавите руснаци и да им помогне. И в това има огромна опасност. Техният глас заглушава нашия. Не че нещо ново, от триста години тъй е било, но е несправедливо по отношение на украинците. Както до сега нищо никой не знаеше за Украйна и украинците и ги мислеха един народ с русия (което също е руски наратив), тъй и ще продължат. Някои мои приятели българи, уж демократични и проукраински, продължават да се възхищават на руската литература, музика, филми. А като ги попиташ, дали знаят нещо украинско – нищо! Нищичко! И досега не си направиха труда да изучат макар една песен, прочетат една книга, изгледат един филм. Ей така действа пропагандата.
Видях много хубави руснаци в България. Предполагам, че са от хубавите, щом са избягали от страната след 24 февруари. Хиляди преминаха да живеят в София, със цели офиси, което за икономиката на България е добре. Те искаха същия статус, който имат украинците. Същият! Като жертви на режима. А мнозина от тях бяха обикновени страхливци. И сетне видяхме как същите пробиваха колелата на украинските коли, ходеха с руски знамена, обливаха с боя билбордовете с украинското знаме и нападаха украинците зад граница.
С една от тях се озовахме на една маса – казваше, че няма нищо общо с режима, че много ни подкрепя, ам все пак “да не бяхте искали да отивате в НАТО и ЕС и да не бяхте дразнили путин”. След насипаните от мен на масата аргументи, тя започна да се нервира и да издава шовинизма, с който е препълнена. Попитах я най-накрая: “Чий е Крим?” И тук цялата ѝ “хубост” изчезна. Задави се с Крим. Винаги на него се спъват хубавите.
Всеки един руснак в някаква степен е носител на пропагандата, руския империализъм и шовинизъм. Дори и най-опозиционно настроеният опозиционер.
Разбира се, че всеки опозиционер е съюзник на Украйна в момента, тъй като имаме един общ враг – путинския режим. Врагът на нашия враг е наш приятел. Но целите ни са различни. Те са борят за хубава русия, в която да са приятели с Украйна, а украинците – за своя живот и за справедливост. Украйна без русия и унищожаване на русия в този и вид – само това гарантира мир на Украйна, а и на цял свят.
Проблемът и конфликтът с идеята за “хубавите и добри руснаци” е наяве. А аз лично не знам къде е решението, защото демократическите ценности автоматически губят пред авторитарния свят и апетитите на шовинизма.
Освободените през тези дни руски политически затворници, оцелелите опозиционери, в първото си интервю казаха, че ще се борят Запада да снеме санкциите, тъй като те засягат обикновените хора. Това предизвика голяма вълна на възмущения в украинското общество. Кои са тези обикновени руснаци? Цивилното население на русия, правилно ли разбирам? Това, което се радва на смърттта на украинците? Тези, които в телефонните разговори с войниците си ги подкрепят в действията им? Които продължават да плащат данъци за войната? Струва ми се тези освободени опозиционери са загубили представа за реалността. Наистина са като извънземни. Истински хубавите и добри руснаци не биха искали премахването на санкциите, тъй като санкциите още не са свършили задачата си.
А мен ме мъчи и въпросът: те още не са дошли на себе си или са путински агенти, пуснати от путин специално заради това – да молят Запада за отслабване на санкциите. И да не се заблуждаваме много относно щедростта на путин, той ги пусна, защото те отвън страната са по-слаби и по-малко опасни, отколкото в затвора в русия. Прекрасно ще си свършват задачата – ще плачат на Запада и ще молят за снемане на санкциите. Всъщност, путин нанесе троен удар – хем легализира себе си като преговарящ и показа своята милост и “демократичност”, хем освободи русия от хленчене и оплаквание на режима и подбуждане на опозиционни настроения, хем си върна канибалите, които много му трябват сега.
И Света, Запада отново е на прага да се омая и очарова от хубавия руснак. Слуша го, гали го, съчувства му, защото нали свикна комплексарски да се оглежда Кремъл какво ще каже, какво мисли големият източен “брат”. Да търси хубост и в най-злото. Колко толерантно и колко наивно!
Въобще Запада много се впечатлява от заявените размери – “най-голямата армия”, “най-голямата страна в Европа”, най-голямата история” и т.н . А пък размерът няма никакво значение, както вече показа украинската армия. Истината и справедливостта е по-голяма от размера на русия. Сега е важно да се обозначат стриктните червени линии минаващи между Доброто и Злото. Включително и в понятието “хубав руснак”. И да се консолидират всички партньори в начертаването на тези линии. Затова е войната – какви ще са чернените линии и кой ще ги начертае – Злото или Доброто.
Аз не обичам да деля хората на добри и лоши, хубави и грозни. Не е конструктивно това! Не е правилно и да се обобщава! Не можем да кажем, че всички руснаци са добри, или всички руснаци са лоши. И колко лоши, всъщност? А колко добри? Но трябва да се определим с тях, иначе те ще определят световния ред.
Всеки народ има добри и лоши хора. Въпросът е кого избираме на власт, от това зависи дали Злото или Доброто ще господства .
Аз не знам как правилно да се постъпи с руснаците, но знам че със Злото не бива да се заиграваме. То не жали! И то най-накрая хич не дели на хубави и лоши. Просто убива, краде, изнасилва и разрушава всичко наред. То се научи да се маскира и няма да разбереш как и кога ще бъдеш излъган с руска култура и ще подкрепяш Злото, защото просто няма да можеш да разпознаеш и отделиш едното от другото. От 2014 година не ползвам и не потребявам нищо руско, може затова оставам бдителна. Руската култура и пропаганда вари жабата бавно. Жабата дори не разбира, не чувства, как вече е сварена.
В София, в Хепи на площад Света Неделя в първите месеци чух как едни жени покрай моята маса говорят руски без москалски акцент, мекичко, като украинки. Реших да ги поздравя и да се запозная – имах нужда в началото от морална подкрепа и кръг на свои хора, особено когато съм в чужбина. Оказа се, че са рускини. Първо ми стана зле. Но едната жена почна да се извинява и да плаче и разказва своята история: Дълго били в опозицията в Москва, организирали протест. Сетне един по един започнали да затварят лидерите им. Те успели да избягат няколко години преди пълномащабното нахлуване? И се борили вътре, в своят кръг от опозиционери срещу незаконното открадване на Крим. И били едни от много малкото, които разбирали, че “бутерброда” (сандвича) е чужд. (хубавия руснак, опозиционер Навални в 2014 година на въпрос за статуса на полуострова Крим отговори: “Ам той да не е сандвич, че да го мяткаме насам- натам” в значение че ще си остане с Русия) Крим наистина не е “бутерброд” и трябва да се върне назад – ми каза рускинята, която не е била разбрана от своите тогава. Разказа, как тя демонстративно е изгорила паспортите, своя и на семейството си, пред посолството на русия в София. А на децата си заръчала да не казват, че са от русия, защото е срам. Тези, наистина хубави руснаци помагат на украинските бежанци и всъщност подкрепят идеята за разпадане на съвременна русия, защото точно знаят, че в този вид няма надежда за оцеляване и няма никога да се поправи. Те не планират да се връщат на родината си никога.
Такива истории също са много. В България срещнах много подкрепа точно от такива истински хубави руснаци. Знам, че ги боли много. Понякога наистина ми е жал за тях. Та нали не са избирали с какъв паспорт да се родят?
Когато изпадам в отчаяние и стигам дъното си спомням, че можеше да се родя с руски паспорт, и ми олеква, става ми по-добре. Не е тъй лошо при мен всъщност, като помислиш. От 14- та година имаме дори такова шега-молитва “Дякую тобі, Боже, що я не москаль!» (превод – “Благодаря ти, Боже, че не съм москал!”) С думата москал определят лошите руснаци. Това изречение активно го ползват за графити, песни и като цяло в културата. Дори можеш да намериш тениски с тази “молитва”. Също така използваме тази шега като реакция срещу лоши или глупави новини идващи от русия. Жириновский е казал нещо? Някой паднал в дупката на тоалетната? “Благодаря ти, Боже, че не съм москал!” Ето така се ражда съвременният фолклор. От 14- та и особенно от 2022 година насам се родиха хиляди мемове, шеги и градски фолклор, които ни помагат с хумор да преживяваме жестокостта на москалите.
И така! Имаме лоши и хубави руснаци. Често лошите се преструват на добри. Нямаме нито точни параметри кои в коя графа определяме, нито методиката, как да действаме с тях сега и в бъдеще. А трябва да внимаваме и да имаме повече яснота по темата!! Вече! Днес!
И в момента докато пиша, руснаците пускат ракети по нас. Два пъти имаше взрив покрай дома ми в Киев, че чак стъклото се тресеше. Баллистика. Веднага след сирената се взривиха бомбите. С кучето и дъщерята ми се спуснахме в бомбоубежището. Кучето трепери, краката ни предателски треперят също. Не знам, лоши и или добри руснаци натиснаха копчето, но в такива моменти искам те всички просто да не съществуват.
Вие какво мислите по въпроса? Какви идеи имате?
Статията е написана специално за Бесарабски фронт, в рамките на програмата за борба с дезинформацията, с подкрепата на Министерство на външните работи на РБ, представлявано от Посолството на Република България в Киев
