© Виталий Портников
В интервю за американския коментатор Тъкър Карлсън руският президент каза, че Западът сам трябва да се погрижи за „спасяването на реномето“ – просто казано, признавайки руския статут на окупираните украински територии. „Признаването на териториалните реалности“, както е известно, е любимата политическа тема на Путин.
Той, подобно на други руски ръководители, споменава това признаване като най-важно условие за прекратяване на войната при всеки удобен и неудобен повод. И, разбира се, тази тема беше повдигната и в интервю с Карлсън.
Може да изглежда странно, че Владимир Путин толкова много се нуждае от международно признание на анексията и се дразни всеки път, когато се убеди, че никой в света не бърза да се съгласи с „руския Крим“. Но това, сигурен съм, не е прищявка, а добре обмислена политическа тактика на руския президент.
Мисля, че Путин прекрасно разбира, че ако „в името на прекратяването на войната“ принуди Украйна и Запада да признаят легитимността на анексията, то на практика това ще означава разпадане на целия международен ред. Върховенството на силата най-накрая ще надделее над международното право.
Ами самата Украйна? Разбират ли в Украйна, че дори ако други държави се съгласят с анексирането на украински територии, това ще доведе до сериозно обществено разочарование, до нарастване на влиянието в обществото на проруски и популистки сили, които ще убедят своите сънародници, че сега, когато дори цивилизованият свят призна, че Путин е прав, Украйна трябва да се споразумее с Русия и да избегне нова война. Такава Украйна, сигурен съм, ще стане сателитна държава на Русия, вратите към бъдещето за нея ще бъдат блокирани. Точно това според мен се опитва да постигне Путин.
Всъщност в тази политика няма нищо ново. Путин никога не измисля нищо; той сякаш само пренася средновековните практики на руската политика в съвременността. Самото Кримско ханство е анексирано от Руската империя по същата програма: опустошаване, контрол върху част от територията, превръщане във фактически протекторат и елиминиране на подкрепата от Османската империя под маската на обявяване на суверенитет, след това окупация и анексиране.
Да, но знаете ли какво друго упорито искаше Русия? Признаване. Признаване от страна на Османската империя на правото на Русия върху окупирания Крим, което е потвърдено в Яшкия мирен договор, сключен след дългогодишната руско-турска война. Да получи признанието на Крим от османците беше най-важната задача, която Екатерина II възлага на своя фаворит Григорий Потьомкин.
Изглежда сега Путин просто се опитва да повтори този стар трик на руската императрица, само че вече с Украйна. Опустошение, контрол върху част от територията, „неутралитет“ – тоест изключване на западната подкрепа, след това окупация и анексиране.
Затова, когато Путин говори за преговори и мир, мисля, че няма нужда да гледате в безцветните му очи.
Погледнете учебника по история.
Източник: Виталий Портников специално за Крим реалии
