На пръв поглед резултатите от преговорите между американската и украинската делегации в Саудитска Арабия изглеждат сензационни. Украйна се съгласи на 30-дневно прекратяване на огъня, което впоследствие може да бъде удължено. Съединените щати възобновяват военната помощ за Украйна и обмена на разузнавателни данни – критично важен фактор както за украинските военни, така и за защитата на мирните градове от руски атаки.
Президентът Доналд Тръмп приветства резултатите от преговорите и отново очаква украинския си колега Володимир Зеленски в Белия дом. В същото време Тръмп се подготвя за разговор с Владимир Путин, който се очаква да се състои още този петък.
Къде е сензацията?
Но тук възниква въпросът: каква точно е сензацията? Ако не беше скандалът в Белия дом между Тръмп и Зеленски и временното спиране на военната помощ за Украйна, цялата среща между американските и украинските официални лица щеше да се сведе до потвърждение на готовността на Украйна за временно примирие. В Киив действително настояваха за сериозни гаранции за сигурност, но тези гаранции се отнасят не толкова до прекратяването на огъня, колкото до дългосрочния мир.
Още повече, че днес, когато дори не е ясно дали САЩ биха се намесили във война в Европа, ако тя застраши държави членки на НАТО, остава неясно какво точно означават „гаранции за сигурност“ в съвременния свят.
Защо натискът е върху Киив, а не върху Москва?
Най-изненадващото в тази ситуация е друго: защо САЩ започнаха консултациите за прекратяване на огъня именно с Киив, а не с Москва? Защо, след като по време на телефонен разговор Путин отказа на Тръмп примирие, американският президент реши да упражни натиск върху Украйна? Самият Тръмп призна, че Путин не се е съгласил на прекратяване на огъня. Какво се е променило сега, когато украинската страна прие условията?
Това е ключовият въпрос. И Путин, и руските официални лица неведнъж са заявявали, че не се нуждаят от примирие. Ако планът на Тръмп е да прекрати огъня, да проведе избори в Украйна и да въвлече както Путин, така и бъдещия президент на Украйна в продължителен мирен процес, то плановете на Путин изглеждат различни. Неговата цел не е да спре войната, а да принуди САЩ да участват в преговори, които ще се водят на фона на продължаващите бойни действия – и то без американска помощ за Украйна.
Стратегическата дилема на Путин
Преговорите в Джеда показват, че този план на Путин трудно ще проработи. Руският президент отново ще трябва да отговори на въпросите на Тръмп относно прекратяването на военните действия. Ако отговорът му е отрицателен, реакцията на САЩ ще бъде предвидима – Тръмп вече заяви, че ще трябва да продължи войната и да помага на Украйна.
Така изборът вече е в ръцете на Путин, а той ще зависи от състоянието на руската икономика. Ако Путин реши, че има достатъчно ресурси за конфронтация със САЩ, светът може да бъде изправен пред години на война, като администрацията на Тръмп ще подкрепя Украйна по подобен начин, както правеше администрацията на Байдън.
Ако обаче Путин прецени, че икономическите трудности правят по-изгодно сключването на сделка с Тръмп, може да станем свидетели на прекратяване на огъня. Въпреки това, продължителността на примирието и възможността за устойчив мир ще зависят от множество фактори: глобалната икономическа и политическа обстановка, готовността на Русия за провокации, целящи да саботират примирието, както и решимостта на Украйна да продължи борбата си за съществуване в условията на продължителна конфронтация.
Заключение
Предвиждането на всички тези обстоятелства в момента е невъзможно. Но фактът остава: въпреки своята хаотичност, Тръмп стигна до логичния извод – ако Путин не желае мир, САЩ ще продължат да подкрепят Украйна.
А това само по себе си е добър резултат от преговорите в Саудитска Арабия. Защото здравият разум винаги е за предпочитане пред опасните илюзии.
Източник: slawa.tv
