Вчера гледах филмът „Писма от Войната. Писмо 1 – Пулсът на Украйна“ на Tetiana Staneva, който имах честта да получа, преди официалната премиера, тк нямам възможност да присъствам на нея.
Вече бях гледал две български продукции, които показаха наблюдения на журналисти, от първите дни от пълномащабната война до днес. Филмът на Татяна е различен. В него тя споделя мислите и чувствата си като българка, родена и живяла в Украйна. На български език, за българи, от България. Не разказва за пари, разказва, рискувайки живота си и от сърце.
Различен е и с това, че за разлика от обикновен наблюдаващ журналистически материал, кадрите наистина те карат да вникнеш в съзнанието на човека, който ти ги разказва.
Нищо и всичко от видяното не ми хареса. В него няма екшън, кървища и зрелища. Има само истински истории, на истински хора, истински българи, от които истории трудно човек може да сдържи сълзите си, да не се замисли поне малко над значимите неща от живота и да не си направи равносметка за своят принос в това цивилизационно падение, което бележи модерната човешка история.
Филмът не просто си заслужава. Мисля че е задължителен за гледане. И би следвало да стигне до програмата на поне една национална телевизия, каквато все още би трябвало да е и Българска национална телевизия. БНТ. И би следвало да бъде гледан от всички живи хора, които наричат себе си българи.
Отидете на премиерата. Вземете си и почивен ден след това, защото ще ви се иска да помислите на спокойствие над много неща.
“В Киев всички говорят за войната. Навсякъде. … Ние свикнахме. … А по между въздушните тревоги, загубите и липсата на ток, се научихме да живеем истински и пълноценно.”
Източник: Facebook на Petko Petkov
