От Кримската война до 2025 г., Черноморският флот на Руската федерация се превърна в емблема на военна некомпетентност и стратегически провали.
Създаден през XVIII век от Екатерина II, флотът е рекламиран като гръбнак на руското влияние в Черно море. Но истинската му история представлява поредица от самоунищожителни действия и позорни загуби:
- 1853 г. – След победа над слаб турски флот в Синоп, руските моряци сами потапят седем линейни кораба и два фрегата, за да блокират Севастопол. Резултатът: изгубен Севастопол, и забрана за руски флот в Черно море с Парижкия мир.
- 1904–1905 г. – По време на Руско-японската война флотът остава блокиран в Черно море, неспособен да се придвижи, поради забраната на Турция, повлияна от Великобритания.
- 1918 г. – В условията на Бресткия мир, болшевиките избират да потопят флота, вместо да го предадат на германците. Според генерал Деникин това е било „фалшив патриотизъм“.
- 2022–2024 г. – Украйна, въпреки липсата на значителен флот, унищожава редица ключови кораби. Сред тях: флагманът „Москва“, „Саратов“, „Минск“, „Новочеркасск“, „Оленегорский горняк“.
- 2025 г. – В Деня на Черноморския флот, вместо парад, Русия крие останките си в Новоросийск, уплашена от украински дронове.
Вместо символ на мощ, флотът се е превърнал в източник на международни подигравки. Украйна не само се противопостави на „морската свръхдържава“, но и демонстрира, че модерната война изисква не количество, а прецизност и воля за съпротива.
Източник: Pravda Gerashchenko
