ЗАВЕЩАНИЕ
Щом умра, ме погребете
нейде на могила,
посред степите широки
на Украйна мила,
та скалите над водата,
Днепър и полята
да се виждат, да се чува
как реве реката.
Щом помькне от Украйна
Днепър към морето
кърви вражи – аз тогава
планини, полета
ще оставя, ще отида
чак при бога в рая
да се моля. Дотогава
господ аз не зная.
Погребете ме, станете,
прангите счупете,
с вражи корви свободата
щедро нарьсете.
И в семейството велико,
свободно и ново
не забравяйте, спомнете
и мен с добро слово.
Переяслав, 25 декември 1845
Поклон!
