Предварителният мирен договор от Сан Стефано (3 март 1878 г.) създава България като васално (данъчно зависимо) княжество в рамките на Османската империя, с християнско управление и собствена народна милиция, и очертава широки „принципни“ граници (по карта), които трябва да се уточнят от руско-турска комисия, а на места и от Сръбска комисия. Договорът предвижда изтегляне на османската армия, разрушаване на крепости и временно руско управление/окупация до около две години,(Исторически тя продължава много по-дълго и руснаците не искат да си изтеглят) докато се изгради местната власт и ред. Важно е, че това не е пълна независимост, а статут на полуавтономия срещу годишен данък (трибут) към Високата порта и с определени права на османските власти (напр. транзит на редовни войски по регламентирани маршрути). Като „предварителен“ акт той е и политически проект, който по-късно е ревизиран от Великите сили (Берлинският договор), но в исторически план поставя основата на българската държавност с *руско управление. Публикуваме пълния текст (преведен) на предварителния мирен договор с образователна цел, за да няма спекулации:
ПРЕДВАРИТЕЛЕН МИРЕН ДОГОВОР МЕЖДУ РУСИЯ И ТУРЦИЯ
Подписан в Сан Стефано, 19 февруари / 3 март 1878 г.
Негово Величество Императорът на Русия и Негово Величество Императорът на османците, вдъхновени от желанието да възстановят и осигурят благата на мира на своите държави и народи, както и да предотвратят всяко ново усложнение, което би могло да ги застраши, назначиха за свои пълномощници, с цел да изготвят, сключат и подпишат Предварителните условия на мира:
Негово Величество Императорът на Русия от една страна, чрез граф Николай Игнатиев, генерал-адютант на Негово Императорско Величество, генерал-лейтенант, член на Държавния съвет, награден с ордена „Св. Александър Невски“ с диаманти и с различни други руски и чуждестранни ордени, и господин Александър Нелидов, камергер на Императорския двор, действителен държавен съветник, награден с ордена „Св. Анна“ първа степен с мечове и с различни други руски и чуждестранни ордени;
И Негово Величество Императорът на османците от друга страна, чрез Сафвет паша, министър на външните работи, награден с ордена „Османие“ с брилянти, с ордена „Меджидие“ първа степен и с различни чуждестранни ордени, и Садуллах бей, посланик на Негово Величество при Императорския двор на Германия, награден с ордена „Меджидие“ първа степен, с ордена „Османие“ втора степен и с различни други чуждестранни ордени;
Които, след като си размениха пълномощията, намерени в надлежна и изрядна форма, се съгласиха върху следните членове:
Член I.
За да се сложи край на постоянните конфликти между Турция и Черна гора, границата, която разделя двете държави, ще бъде коригирана съобразно приложената към настоящия договор карта, при условие на по-долу посочената уговорка, както следва:
От планината Добростница границата ще следва линията, посочена от Цариградската конференция, до Корито при Билек. Оттам новата граница ще върви към Гацко (Метохия-Гацко ще принадлежи на Черна гора) и към сливането на Пива и Тара, изкачвайки се на север по Дрина до нейното вливане в Лим. Източната граница на княжеството ще следва тази последна река до Приeполе и ще продължи през Рошай до Суха планина (оставяйки Бихор и Рошай на Черна гора).
Включвайки Бугово, Плава и Гусинье, граничната линия ще следва планинската верига през Шлиб, Паклен и по северната граница на Албания по върховете на планините Копривник, Бабавик, Бор-вик до най-високия връх на Проклети. Оттам границата ще премине по върха на Бискашчик и ще върви по права линия до езерото Тжичени-хоти. Разделяйки Тжичени-хоти и Тжичени-кастрати, тя ще пресече Скадарското езеро до Бояна, чийто талвег ще следва до морето. Никшич, Гацко, Спуж, Подгорица, Жабляк и Антивари ще останат на Черна гора.
Европейска комисия, в която ще бъдат представени Високата порта и правителството на Черна гора, ще бъде натоварена с определянето на окончателните граници на княжеството, като на място извърши такива изменения в общото трасиране, каквито счете за необходими и справедливи от гледна точка на съответните интереси и спокойствието на двете държави, като в това отношение ще им предостави необходимите еквиваленти.
Плаването по Бояна, което винаги е пораждало спорове между Високата порта и Черна гора, ще бъде предмет на специална уредба, която ще бъде изготвена от същата Европейска комисия.
Член II.
Високата порта окончателно признава независимостта на Княжество Черна гора.
Споразумение между Императорското правителство на Русия, Османското правителство и Княжество Черна гора ще определи впоследствие характера и формата на отношенията между Високата порта и Княжеството, особено що се отнася до установяването на черногорски агенти в Цариград и в някои места на Османската империя, където необходимостта от такива агенти бъде призната, предаването на бегълци от едната или другата територия и подчиняването на черногорците, пътуващи или пребиваващи в Османската империя, на османските закони и власти, съгласно принципите на международното право и установените обичаи относно черногорците.
Ще бъде сключена конвенция между Високата порта и Черна гора за уреждане на въпросите, свързани с отношенията между жителите на граничните райони на двете държави и с военните съоръжения по същите граници. Въпросите, по които не може да бъде постигнато съгласие, ще бъдат решавани чрез арбитража на Русия и Австро-Унгария.
Отсега нататък, ако възникне спор или конфликт, освен по отношение на нови териториални искания, Турция и Черна гора ще предоставят уреждането на разногласията си на Русия и Австро-Унгария, които ще арбитрират съвместно.
Черногорските войски са длъжни да евакуират територията, която не е включена в посочените по-горе граници, в срок от десет дни от подписването на Предварителния мирен договор.
Член III.
Сърбия се признава за независима. Нейната граница, отбелязана на приложената карта, ще следва талвега на Дрина, оставяйки Малки Зворник и Закар на Княжеството и следвайки старата граница до изворите на потока Дежево, близо до Стойлац. Оттам новата линия ще следва течението на този поток до река Рашка, а след това течението на последната до Нови пазар.
От Нови пазар, изкачвайки се по потока, който минава край селата Мекине и Ирговище до неговия извор, граничната линия ще върви по Босур планина, в долината на Ибър, и след това ще се спусне по потока, който се влива в тази река край село Бибанич.
Линията ще следва течението на реките Ибър, Ситница и Лаб и потока Батинце до неговия извор (в Грапачница планина). Оттам границата ще следва височините, които разделят водите на Крива и Ветерница, и ще достигне последната река по най-късия път при устието на потока Миовацка, по който ще се изкачи, пресичайки Миовацка планина и отново спускайки се към Морава, близо до село Калиманци.
Оттук границата ще се спусне по Морава до река Влосина, край село Стайковци. Изкачвайки се по последната река, както и по Линберазда и потока Кукавице, линията ще мине през Суха планина, ще следва потока Врило до Нишава и ще се спусне по тази река до село Кронпатц, откъдето линията ще се съедини по най-късия път със старата сръбска граница югоизточно от Караул баре и няма да я напусне, докато не достигне Дунав.
Ада-Кале ще бъде евакуиран и разрушен.
Турско-сръбска комисия, подпомагана от руски комисар, ще уреди на място в срок от три месеца окончателната гранична линия и окончателно ще реши въпросите, свързани с островите по Дрина. Български делегат ще бъде допуснат да участва в работата на комисията, когато тя разглежда границата между Сърбия и България.
Член IV
Мюсюлманите, притежаващи земи в териториите, присъединени към Сърбия, и които желаят да живеят извън Княжеството, могат да запазят недвижимите си имоти, като ги отдадат под наем или ги управляват чрез други лица. Турско-сръбска комисия, подпомагана от руски комисар, ще бъде натоварена да реши окончателно, в срок от две години, всички въпроси, свързани с удостоверяването на недвижимата собственост, в която са засегнати мюсюлмански интереси.
Тази комисия ще бъде призована също така да уреди в срок от три години начина на отчуждаване на държавните имоти и на религиозните вакъфи, както и въпросите, свързани с интересите на частни лица, които могат да бъдат засегнати. До сключването на пряк договор между Турция и Сърбия, определящ характера на отношенията между Високата порта и Княжеството, сръбските поданици, пътуващи или пребиваващи в Османската империя, ще бъдат третирани съгласно общите принципи на международното право.
Сръбските войски са длъжни да евакуират териториите, които не попадат в горепосочените граници, в срок от петнадесет дни от подписването на предварителния мир.
Член V
Високата порта признава независимостта на Румъния, която ще установи правото си на обезщетение, подлежащо на обсъждане между двете държави.
До сключването на пряк договор между Турция и Румъния румънските поданици ще се ползват в Турция от всички права, гарантирани на поданиците на другите европейски държави.
Член VI
България се учредява като автономно васално княжество с християнско управление и народна милиция.
Окончателните граници на Българското княжество ще бъдат определени от специална руско-турска комисия преди изтеглянето на императорската руска армия от Румелия.
Тази комисия, при извършване на необходимите изменения на място в общото очертаване на границата, ще взема предвид принципа на народността на мнозинството от населението в граничните райони, съгласно Основите на мира, както и топографските необходимост и практическите интереси на местното население и неговите връзки.
Обхватът на Българското княжество е определен в общи линии на приложената карта, която ще служи като основа за окончателното фиксиране на границите. От новата граница на Сръбското княжество линията ще следва западната граница на каза Враня до веригата Карадаг. След това, насочвайки се на запад, ще следва западните граници на казите Куманово, Кочани и Калканделен до планината Кораб; оттам по река Велещица до вливането ѝ в Черни Дрин. Насочвайки се на юг по Дрин и след това по западната граница на каза Охрид към планината Линас, границата ще следва западните граници на казите Горица и Старово до планината Грамос. След това по езерото Кастория границата ще достигне река Мъгленица и следвайки течението ѝ, преминавайки южно от Яница (Вардар Йенидже), ще стигне до устието на Вардар и по река Галико към селата Парга и Сарайкьой; оттам през средата на езерото Бешик гьол до устието на реките Струма и Карасу, и по морския бряг до Буру гьол; след това в северозападна посока към планината Чалтепе по веригата на Родопите до планината Крушово, по Черните Балкани, планините Ршек-кулач, Чепелион, Караколас и Чиклар до река Арда.
Оттам линията ще бъде прокарана към град Чирмен, оставяйки Одрин на юг, през селата Сугутлион, Кара Хамза, Арнауткьой, Акарджи и Риндже до река Текедереси. Следвайки реките Текедереси и Чорлудереси до Люлебургаз и оттам по река Суджак дере до село Сергюн, граничната линия ще продължи по височините право към Хаким табиаси, където ще достигне Черно море. Тя ще напусне морския бряг близо до Мангалиа, ще следва южните граници на санджака Тулча и ще излезе на Дунав над Басова.
Член VII.
Князът на България ще бъде свободно избиран от населението и утвърждаван от Високата порта със съгласието на Великите сили. Нито един член на управляващите династии на великите европейски сили няма да може да бъде избиран за Княз на България.
В случай че достойнството Княз на България стане вакантно, изборът на новия княз ще се извършва при същите условия и форми.
Преди избора на княза събрание на български първенци, което ще бъде свикано във Филипопол (Пловдив) или Търново, ще изработи, под надзора на императорски руски комисар и в присъствието на османски комисар, устройството на бъдещото управление, съобразно прецедентите, установени през 1830 г. след Адрианополския мир в Дунавските княжества.
В местностите, където българите са смесени с турци, гърци, власи (куцо-власи) или други, ще се вземат надлежно предвид правата и интересите на тези населения при изборите и при изработването на Органическите закони.
Въвеждането на новата система в България и надзорът върху нейното действие ще бъдат поверени за срок от две години на императорски руски комисар. След изтичането на първата година от въвеждането на новата система и ако по този въпрос бъде постигнато съгласие между Русия, Високата порта и европейските кабинети, те могат, ако това се счете за необходимо, да присъединят специални делегати към императорския руски комисар.
Член VIII.
Османската армия повече няма да остава в България и всички старинни крепости ще бъдат разрушени за сметка на местното правителство. Високата порта ще има право да разпорежда, както намери за добре, с военния материал и с другото имущество, принадлежащо на Османското правителство, което е останало в дунавските крепости, вече евакуирани съгласно условията на примирието от ^ януари, както и с това в укрепленията на Шумен и Варна.
До пълното образуване на местна милиция, достатъчна да запази реда, сигурността и спокойствието, чиято численост ще бъде определена по-късно чрез споразумение между Османското правителство и Императорския руски кабинет, руските войски ще заемат страната и при нужда ще оказват въоръжена помощ на комисаря. Това окупиране също ще бъде ограничено до срок приблизително две години.
Числеността на руската окупационна армия, съставена от шест пехотни дивизии и две кавалерийски, която ще остане в България след евакуацията на Турция от Императорската армия, няма да надвишава 50 000 души. Тя ще се издържа за сметка на заетата страна. Руските окупационни войски в България ще поддържат връзките си с Русия не само през Румъния, но и чрез черноморските пристанища Варна и Бургас, където могат да организират за срока на окупацията необходимите складове.
Член IX.
Размерът на годишния данък, който България трябва да плаща на сюзеренния двор, чрез превеждането му в банка, която впоследствие ще бъде посочена от Високата порта, ще бъде определен чрез споразумение между Русия, Османското правителство и другите кабинети в края на първата година, през която новото устройство ще бъде в действие. Този данък ще бъде изчислен въз основа на средния доход от цялата територия, която ще съставлява част от Княжеството.
България ще поеме задълженията на Императорското османско правителство към железопътната компания Русчук–Варна, след като бъде постигнато споразумение между Високата порта, правителството на Княжеството и директорите на тази компания.
Разпоредбите относно другите железници, които пресичат Княжеството, също се запазват за уреждане чрез споразумение между Високата порта, установеното в България правителство и директорите на съответните компании.
Член X.
Високата порта ще има право да използва България за превоз по определени маршрути на своите войски, боеприпаси и продоволствия към провинциите отвъд Княжеството и обратно. За да се избегнат затруднения и недоразумения при прилагането на това право, като същевременно се гарантират военните нужди на Високата порта, в срок от три месеца след ратифицирането на настоящия акт ще бъде изготвен специален правилник чрез споразумение между Високата порта и Българското правителство.
Напълно се разбира, че това право се ограничава до редовните османски войски и че нередовните части, башибозуците и черкезите ще бъдат напълно изключени от него.
Високата порта си запазва също правото да изпраща пощенската си служба през Княжеството и да поддържа телеграфна връзка. Тези два въпроса също ще бъдат уредени по начина и в срока, посочени по-горе.
Член XI.
Мюсюлманските собственици или други лица, които установят личното си местожителство извън Княжеството, могат да запазят своите имоти, като ги отдават под наем или ги управляват чрез други лица. Турско-български комисии ще заседават в главните населени центрове под надзора на руски комисари, за да решат окончателно в срок от две години всички въпроси, свързани с проверката на недвижимата собственост, в която мюсюлмани или други лица могат да бъдат заинтересовани.
Подобни комисии ще бъдат натоварени със задачата да уредят в срок от две години всички въпроси, свързани с начина на отчуждаване, използване или употреба в полза на Високата порта на държавните имоти и на религиозните фондации (вакуфи).
След изтичането на посочените две години всички имоти, които не са били предявени, ще бъдат продадени чрез публичен търг, а получените средства ще бъдат предназначени за подпомагане на вдовиците и сираците — както мюсюлмански, така и християнски — жертви на последните събития.
Член XII.
Всички дунавски крепости ще бъдат разрушени. В бъдеще няма да има укрепления по бреговете на тази река, нито военни кораби във водите на Княжествата Румъния, Сърбия и България, освен обичайните „стационарни“ съдове и малките плавателни средства, предназначени за речна полиция и митнически цели.
Правата, задълженията и прерогативите на Международната комисия на Долния Дунав се запазват изцяло.
Член XIII.
Високата порта се задължава да направи отново плавателен прохода при Сулина и да обезщети частните лица, които са претърпели загуби от войната и прекъсването на корабоплаването по Дунав, като за това двойно задължение ще използва сумата от петстотин хиляди франка от сумата, дължима на Високата порта от Дунавската комисия.
Член XIV.
Европейските предложения, съобщени на османските пълномощници на първото заседание на Цариградската конференция, ще бъдат незабавно въведени в Босна и Херцеговина, с такива изменения, каквито могат да бъдат съгласувани между Високата порта, правителството на Русия и това на Австро-Унгария.
Плащането на просрочени данъци няма да бъде изисквано и текущите приходи на тези провинции до 1 март 1880 г. ще бъдат изключително използвани за обезщетяване на семействата на бежанците и жителите — жертви на последните събития, без разлика на раса или вероизповедание, както и за местните нужди на страната. Сумата, която ще се получава ежегодно след този период от Централното правителство, ще бъде определена впоследствие чрез специално споразумение между Турция, Русия и Австро-Унгария.
Член XV.
Високата порта се задължава добросъвестно да приложи на остров Крит Органическия закон от 1868 г., като вземе предвид по-рано изразените желания на местното население.
Аналогичен закон, съобразен с местните нужди, ще бъде въведен също в Епир, Тесалия и другите части на Турция в Европа, за които настоящият акт не предвижда специална конституция.
Специални комисии, в които местното население ще бъде широко представено, ще бъдат натоварени във всяка провинция със задачата да изработят подробностите на новото устройство, а резултатът от техния труд ще бъде представен на Високата порта, която ще се консултира с Императорското правителство на Русия, преди да го въведе в действие.
Член XVI.
Тъй като евакуацията от руските войски на територията, която те заемат в Армения и която трябва да бъде върната на Турция, може да даде повод за конфликти и усложнения, вредни за поддържането на добри отношения между двете държави, Високата порта се задължава без по-нататъшно забавяне да осъществи подобренията и реформите, изисквани от местните нужди в провинциите, населени с арменци, и да гарантира тяхната сигурност срещу кюрдите и черкезите.
Член XVII.
Пълна и всеобща амнистия се предоставя от Високата порта на всички османски поданици, замесени в последните събития, и всички лица, затворени по тази причина или изпратени на заточение, ще бъдат незабавно освободени.
Член XVIII.
Високата порта ще вземе под сериозно внимание мнението, изразено от комисарите на посредничещите сили относно владението на град Хотур, и се задължава да осъществи работите по окончателното разграничаване на турско-персийската граница.
Член XIX.
Военните обезщетения и загубите, наложени на Русия, които Негово Величество Императорът на Русия предявява и които Високата порта се е задължила да му възстанови, възлизат на:
а) 900 000 000 рубли за военни разноски (издръжка на армията, замяна на военен материал и военни договори);
б) 400 000 000 рубли за щети, нанесени на южното крайбрежие на Русия, на нейния износен търговски обмен, на нейната индустрия и на нейните железници;
в) 100 000 000 рубли за вреди, нанесени на Кавказ от нашествието; и
г) 10 000 000 рубли за разходи и щети на руски поданици и учреждения в Турция.
Общо: 1 410 000 000 рубли.
Член XIX
Като се вземат предвид финансовите затруднения на Турция и в съответствие с желанията на Негово Величество Султана, Императорът на Русия се съгласява вместо изплащането на по-голямата част от сумите, посочени в горния параграф, да приеме следните териториални отстъпки:
а) Санджакът Тулча, а именно окръзите (кази) Килия, Сулина, Махмудие, Исакча, Тулча, Мачин, Бабадаг, Хърсово, Кюстендже и Меджидие, както и островите в делтата и Змийският остров.
Русия, обаче, не желаейки да присъедини тази територия и островите в делтата, си запазва правото да ги размени за частта от Бесарабия, отнета ѝ с договора от 1856 г., която е ограничена на юг от талвега на ръкава Килия и устието на Стари-Стамбул.
Въпросът за разпределението на водите и риболовните права ще бъде решен от руско-румънска комисия в срок от една година след ратифицирането на мирния договор.
б) Ардахан, Карс, Батум, Баязет и територията до Саганлуг.
В общи линии граничната линия, започвайки от брега на Черно море, ще следва билото на планините, които разделят притоците на река Хопа от тези на река Чорох, и планинската верига на юг от град Артвин до река Чорох, близо до селата Алат и Бешагет; след това границата ще премине по върховете на планините Дервеникгек, Хортчезор и Беджигуин-даг, по билото, което разделя притоците на реките Тортум-чай и Чорох, по височините край Зайли-Вихине, спускайки се при село Вихине-Килиса до река Тортум-чай; оттам ще следва веригата Сивридаг до прохода (кол) със същото име, преминавайки южно от село Нориман; след това ще се обърне на югоизток и ще достигне Зивине, откъдето границата, минавайки западно от пътя, който води от Зивине към селата Ардост и Хорасан, ще се насочи на юг по веригата Саганлуг до село Гиличман; след това по билото на Чариан-даг ще достигне, десет версти южно от Хамур, до дефилето Мурадчай; след това линията ще следва билото на Ала-даг и върховете на Хори и Тандурек и, минавайки южно от долината Баязет, ще продължи до съединяването със старата турско-персийска граница южно от езерото Казли-гюл.
Окончателните граници на територията, присъединена към Русия и отбелязана на приложената карта, ще бъдат определени от комисия, съставена от руски и османски делегати.
Тази комисия в своята работа ще взема предвид топографията на местностите, както и съображенията за добро управление и други условия, които могат да осигурят спокойствието на страната.
в) Териториите, посочени в параграфи (а) и (б), се отстъпват на Русия като еквивалент на сумата от един милиард и сто милиона рубли. Що се отнася до остатъка от обезщетението, освен 10 000 000 рубли, предназначени за обезщетяване на руските интереси и учреждения в Турция — а именно 300 000 000 рубли — начинът на плащане и гаранциите за тази сума ще бъдат уредени чрез споразумение между Императорското правителство на Русия и това на Негово Величество Султана.
г) Сумата от 10 000 000 рубли, предявена като обезщетение за руските поданици и учреждения в Турция, ще бъде изплатена веднага след като исковете на заинтересованите лица бъдат разгледани от Руското посолство в Цариград и предадени на Високата порта.
Член XX.
Високата порта ще предприеме ефективни мерки, за да сложи по приятелски начин край на делата на руски поданици, висящи от няколко години, да обезщети последните при нужда и да приведе без забавяне в изпълнение всички постановени решения.
Жителите на областите, отстъпени на Русия, които желаят да установят местожителството си извън тези територии, ще бъдат свободни да се изселят, след като продадат цялата си недвижима собственост. За тази цел им се предоставя срок от три години, считано от датата на ратифицирането на настоящия акт.
След изтичането на този срок онези от жителите, които не са продали недвижимата си собственост и не са напуснали страната, ще останат руски поданици.
Недвижимите имоти, принадлежащи на държавата или на религиозни учреждения, намиращи се извън горепосочените местности, ще бъдат продадени в същия тригодишен срок, съгласно условията, които ще бъдат определени от специална руско-турска комисия. На същата комисия ще бъде възложено да определи начина, по който Османското правителство ще изтегли военния си материал, боеприпасите, запасите и другото държавно имущество, намиращо се в крепостите, градовете и местностите, отстъпени на Русия и понастоящем незаети от руски войски.
Член XXII.
Руските духовници, поклонници и монаси, пътуващи или пребиваващи в Турция в Европа или в Азия, ще се ползват със същите права, преимущества и привилегии, каквито имат чуждестранните духовници от която и да е друга народност.
Признава се правото на официална закрила от страна на Императорското посолство и руските консулства в Турция както по отношение на горепосочените лица, така и по отношение на техните владения, религиозни домове, благотворителни учреждения и пр. в Светите места и другаде.
Монасите от Света гора, от руски произход, ще бъдат запазени във всички свои владения и предишни привилегии и ще продължат да се ползват в трите принадлежащи им манастира и в прилежащите сгради със същите права и привилегии, каквито са осигурени на другите религиозни учреждения и манастири на Света гора.
Член XXIII.
Всички договори, конвенции и споразумения, сключени преди това между двете Високи договарящи се страни относно търговията, съдебната юрисдикция и положението на руските поданици в Турция, които са били отменени поради състоянието на война, отново ще влязат в сила, с изключение на клаузите, засегнати от настоящия акт. Двете правителства ще бъдат поставени отново в същите отношения едно към друго по отношение на всички свои задължения и търговски и други отношения, каквито са били преди обявяването на войната.
Член XXIV.
Босфорът и Дарданелите ще останат отворени във време на война, както и във време на мир, за търговските кораби на неутралните държави, пристигащи от или отправящи се към руски пристанища. Вследствие на това Високата порта се задължава занапред никога да не установява в пристанищата на Черно море и Азовско море фиктивна блокада (blocus fictif), противоречаща на духа на декларацията, подписана в Париж на 4/16 април 1856 г.
Член XXV.
Пълната евакуация на Турция в Европа, с изключение на България, от руската армия ще се извърши в срок от три месеца след сключването на окончателния мир между Негово Величество Императора на Русия и Негово Величество Султана.
С цел да се спести време и да се избегнат разходите по продължителното поддържане на руските войски в Турция и Румъния, част от Императорската армия може да се отправи към пристанищата на Черно море и Мраморно море, за да бъде там натоварена на кораби, принадлежащи на руското правителство или наети за случая.
Евакуацията на Турция в Азия ще бъде извършена в срок от шест месеца, считано от сключването на окончателния мир, и руските войски ще имат право да се качат на кораб в Трабзон, за да се завърнат през Кавказ или Крим.
Операциите по евакуацията ще започнат незабавно след размяната на ратификациите.
Член XXVI.
Докато Императорските руски войски остават в местностите, които съгласно настоящия акт ще бъдат върнати на Високата порта, управлението и редът ще продължат да бъдат в същото състояние, както е било от момента на окупацията. Високата порта няма да участва в тях през цялото това време, нито до пълното изтегляне на всички войски.
Османските сили няма да влизат в местата, които трябва да бъдат върнати на Високата порта, и Високата порта няма да може да започне да упражнява властта си там, докато командирът на руските войски не уведоми за евакуацията на всяка крепост и провинция длъжностното лице, определено за тази цел от Високата порта.
Член XXVII.
Високата порта се задължава по никакъв начин да не наказва и да не допуска да бъдат наказвани онези османски поданици, които са били замесени поради отношенията си с руската армия по време на войната. В случай че някои лица пожелаят да се изселят със семействата си при напускането на руските войски, османските власти няма да се противопоставят на тяхното заминаване.
Член XXVIII.
Незабавно след ратифицирането на Предварителния мир военнопленниците ще бъдат взаимно върнати под грижата на специални комисари, назначени от двете страни, които за тази цел ще отидат в Одеса и Севастопол. Османското правителство ще заплати всички разноски по издръжката на пленниците, които му бъдат върнати, на осемнадесет равни вноски в срок от шест години, съгласно сметките, които ще бъдат изготвени от горепосочените комисари.
Размяната на пленници между Османското правителство и правителствата на Румъния, Сърбия и Черна гора ще се извърши на същите основания, като обаче от сметката ще бъде приспаднат броят на пленниците, върнати от Османското правителство, от броя на пленниците, които ще трябва да бъдат върнати на това правителство.
Член XXIX.
Настоящият акт ще бъде ратифициран от техни Императорски Величества Императора на Русия и Императора на османците, и ратификациите ще бъдат разменени в срок от петнадесет дни или по-скоро, ако е възможно, в Санкт Петербург, където също ще бъде постигнато споразумение относно мястото и времето, когато разпоредбите на настоящия акт ще бъдат облечени във всички тържествени форми, обичайно спазвани при мирните договори. Разбира се обаче, че Високите договарящи се страни се считат формално обвързани от настоящия акт от момента на неговото ратифициране.
В удостоверение на което съответните пълномощници положиха подписите и печатите си под настоящия акт.
Съставено в Сан Стефано, на деветнадесети февруари / трети март хиляда осемстотин седемдесет и осма година.
(Подпис) граф Игнатиев. (Подпис) Сафвет.
Нелидов. Садуллах.
Заключителен параграф на Член XI от Акта на Предварителния мир, подписан днес, 19 февруари / 3 март 1878 г., който е бил пропуснат и който трябва да съставлява неразделна част от посочения член:
Жителите на Княжество България, когато пътуват или пребивават в другите части на Османската империя, ще бъдат подчинени на османските закони и власти.
(Подпис) граф Н. Игнатиев. (Подпис) Сафвет.
Нелидов. Садуллах.
Сан Стефано, 19 февруари / 3 март 1878 г.
