Ден по-рано в няколко гранични населени места беше обявена евакуация на местните жители. Това доведе до вълна от конспиративни теории, според които след „провала“ на Курската операция Украйна уж „провокирала“ руските войски и именно затова те решили да окупират Сумска област. Нека разберем какво се случва в действителност.
Малко предистория
Да започнем с малко аналогии. Изненадващо е как хора, станали свидетели на нахлуването в Украйна през 2022 г., включително през Сумска област, сега могат да твърдят, че именно украинска операция е довела до активизация на руските войски по границата със Сумщина. А през 2022 г. какво предизвика нахлуването? Климатичните условия? Пълнолунието?
През 2024 г. Курската операция създаде буферна зона и за седем месеца неутрализира възможността руските окупационни сили да провеждат диверсионни операции в граничния район, както и да повторят „харковския перформанс“ от май. Благодарение на този буфер заплахата от активни бойни действия в Сумска област беше сведена до минимум.
В момента буферната зона в Суджанския район на Курска област все още съществува, но противникът се опитва да проникне в Сумска област. Това се прави с цел демонстрация на сила и по указание на военно-политическото ръководство на страната-агресор, за да се създаде впечатление за по-голям потенциал и заплаха.
Потенциалът на Курската групировка
В момента в Курска област са съсредоточени около 60 хиляди руски военнослужещи. Достатъчно ли е това за провеждане на общовойскова настъпателна операция с цел завземане на цяла област или поне на областния център – голям град като Суми?
Да си припомним, че през 2022 г. руските сили не успяха да превземат Суми, нито дори да създадат заплаха от обкръжаване на града. Тогава руските части бяха в много по-добро състояние въпреки по-малкия си числен състав. С оглед на настоящото им логистично осигуряване, с какво точно биха щурмували Суми? С тротинетки?
Друг показателен пример е Харковска област и Белгородската групировка. През май 2024 г. тази групировка започна „епично настъпление“ към Харковщина, за което мнозина говореха като за заплаха за окупация на областния център. Още тогава обаче беше ясно, че с този състав руснаците могат единствено да направят пропаганден спектакъл в „сивата зона“, но без реална възможност за постигане на оперативни или тактически цели. И точно това се случи.
В момента Белгородската групировка, наброяваща 55 хиляди души, остава „закотвена“ в северната част на Харковщина, като бавно, но сигурно се изтощава в боеве, без да е успяла да достигне дори до малкото селище Липци, а още по-малко до Волчанск.
Източник: Александр Коваленко
