В последно време все по-често на руски специализирани форуми се появяват статии, според които руската армия трябва да разполага със собствена комуникационна система като Starlink. Въпреки това военно-промишленият комплекс на страната-агресор е по-загрижен как да унищожи творението на Илон Мъск, отколкото да създаде свой аналог. Как стоят нещата с руския аналог на Starlink?
Създаването на руска сателитна групировка е възложено на компанията „Бюро 1440“ (бивш „Мегафон 1440“), която до 2030 г. трябва да изведе в орбита 292 космически апарата и да осигури още 91 за замяна на излезли от строя. Проектът е оценен на 445 милиарда рубли (почти 5 млрд. долара по неустойчив курс). През 2023 г. „Бюро 1440“ изведе първите тестови сателити Rassvet, които осигуряват скорост до 12 Мбит/с и латентност до 41 милисекунди.
Въпреки че за първи път задачата е възложена на компания с известен опит и относително приличен бюджет, перспективите за реален руски аналог на Starlink остават съмнителни.
Забравени проекти
По времето на Дмитрий Рогозин като ръководител на „Роскосмос“ бе лансиран проектът „Сфера“ – глобална сателитна система с 638 апарата (334 комуникационни, 55 навигационни и 249 за дистанционно наблюдение на Земята). Бюджетът през 2021 г. бе астрономически – 1,5 трилиона рубли (60 млрд. долара), над 12 пъти повече от сегашния проект. За сравнение, SpaceX изстреля 12 000 сателита Starlink за около 10 млрд. долара – 12 000 срещу 383 за 5 млрд. и 638 за 60 млрд. Разликата в съотношението цена/брой е поразителна и подсказва за сериозно разхищение на средства, а не за ефективно управление.
Пускови и производствени възможности
През 2024 г. САЩ изстреляха 2 249 космически апарата, от които 1 941 – Starlink. Групировката Starlink вече надхвърля 8 000 сателита. Русия за същия период изстреля 95 апарата от различен тип. Дори при този темп, за пет години Русия би могла да изведе 338 сателита, но възникват въпроси за технологичните възможности за производство на такова количество техника.
Във всяко изявление за „руския Starlink“ се подчертава, че се използват само руски радиоелектронни компоненти – твърдение, което експерти опровергават. Русия няма технологичен капацитет да реализира такъв проект без западни технологии. Дори тестовите сателити, изстреляни през 2023 г., са произведени с компоненти, доставени преди масовите санкции от 2022 г.
Освен това се засилва конкуренцията между лобитата на проектите „Сфера“ и „Бюро 1440“, което допълнително затруднява реализацията.
Извод
Към 2025 г. „руският Starlink“ не е показал никакви реални резултати. На практика Русия няма аналог на американската глобална сателитна система и не е изключено проектът да потъне в блатото на технологична изостаналост, корупция и вътрешни борби между елитите.
Източник: Obozrevatel
