Защо във война е критично важно да бъде формулирана политическата цел? Специално за LIGA.net обяснява бившият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Генерал Валерий Залужни.
Мисълта за тази статия често ме спохождаше в края на 2023 г., когато заедно с екипа се опитвахме да обобщим бурната 2023 година и най-важното – да се опитаме да формулираме нашата стратегия за 2024 г.
Това беше тежка година. Все още не разбирахме защо всеки ден става все по-трудно и по-трудно, въпреки че позициите ни бяха съвсем различни в сравнение с 2022 г. Нещо не беше наред. Нещо трябваше да бъде видяно и предвидено в бъдещето. Нещо, което би могло да промени всичко или поне да задържи ситуацията в рамките на „все още възможното“.
Войната през 2023 г. се промени радикално. И ако физическата ѝ природа ни беше напълно ясна – което ни позволи дори да влияeм на по-нататъшното ѝ развитие, например чрез масираното използване на БПЛА и космическо разузнаване – то да формулираме цялостна стратегия за нашето бъдещо поведение все още не беше възможно.
Все по-очевидна ставаше зависимостта от икономическите възможности и нарастващото им въвличане в общия процес на войната.
Осъзнахме и че е невъзможно постоянно да зависим от доставките на оръжие от западните партньори. И дори не защото рано или късно това оръжие ще им свърши, а преди всичко защото самото оръжие с времето ще се промени и вече няма да бъде налично при нашите партньори. В нещо фундаментално в подхода към изграждането на качествена стратегия имаше празнота.
Накрая, след като последствията от взетите решения в сферата на мобилизацията започнаха да нанасят непосилни щети, всичко си дойде на мястото.
Тогава си спомних академичните уроци. Защото, според Клаузевиц, когато говорим за войната като продължение на политиката с други средства, става дума за това, че стратегията не може да има рационална основа, докато не са ясно определени целите, които трябва да бъдат постигнати.
За политическата цел на войната
Политическата цел на войната – именно тя дава отговори на всички въпроси. Този термин позволява да видим не само какво прави противникът, но и как самите ние трябва да се движим напред. И ако, следвайки отново Клаузевиц, войната е „триада“ – население, въоръжени сили и държавно управление, то тези аспекти са три различни „кодекса закони“, а сред тях населението е най-чувствителната страна по отношение на подкрепата за войната.
Без обществена подкрепа е невъзможно успешно да се води война. Тогава не е ли основната форма на такава обществена подкрепа отношението на обществото, преди всичко, към мобилизацията, която рязко започна да дава пробойни?
Клаузевиц подчертава: за да има подкрепа от населението, е важно обществото да бъде добре информирано, да може да отличава „правилното“ от „неправилното“, „своето“ от „чуждото“. Разбираемо е, че подкрепата е най-силна и осезаема именно за „своето“ и „правилното“, тоест за националното – на практика тя става безусловна, когато хората пряко са изправени пред опасност. Такава опасност може да бъде всяка заплаха, възприемана като пряка заплаха за независимостта на държавата.
Очевидно е, че колкото и да се опитва военното командване да формулира военна стратегия за даден период, всичко това няма да има резултат без политическа воля, която се формира именно чрез политическата цел.
Връщайки се отново към Клаузевиц – в основата на неговата теория стои разбирането, че войните обикновено се водят с политически, а не с военни цели и се движат не толкова от физически, колкото от идеологически сили.
Една вечер дадох команда да се извадят всички директивни документи, които са постъпвали в Генералния щаб на ВСУ, за да бъде изяснено каква политическа цел на войната е била определена. Или дали не сме пропуснали нещо. Защото само при формирана политическа цел всички субекти на държавата ще се стремят да достигнат очертаната линия на хоризонта. Линия, която вече може да претендира за победа. За съжаление тогава не бяхме пропуснали нищо…
Именно тогава се опитах да формулирам политическата цел на нашата война, за да очертая необходимата стратегия за нейното постигане. Подготвих обширна статия, която така и остана да лежи на горния рафт на бюрото ми. Тя се казваше „За политическата цел на войната за Украйна в края на 2023 година“.
Един от ключовите постулати на Клаузевиц е абсолютно верен: войната подлежи на изменения и тези изменения настъпват в съответствие с промените в политиката. Защото промените, които се случват във войната, изискват промени и на политическия, и на икономическия фронт.
Но градусът на политическото напрежение тогава не позволи на съвестта ми да „пусне в ход“ тази статия. Вътрешнополитическата ситуация беше твърде крехка. Все пак отделни нейни положения легнаха в основата на замисъла на нашите действия за 2024 г. Замисъл, който, за съжаление, остана само на хартия. По-късно друга екип разработи свой план и започна да го реализира…
Днес, към края на 2025 г., войната в Украйна продължава вече дванадесета година. И с пълна увереност може да се каже, че тя все повече придобива белезите на световна. Да, по броя на жертвите тя все още не е достигнала мащабите на световна война, но по нивото на глобално въздействие и последствия – вече е почти готова да започне своя опасен „отчет“.
Потвърждение за това може да бъде, например, епизод от най-новата ни история, когато уж силни личности на съвременния свят говореха за възможни бързи решения и дългоочакван мир.
Мир, който и до днес не е настъпил.
Цел номер едно за Русия
Украйна се намира в изключително сложно положение, при което зад „бързия мир“ със сигурност ще стои само унищожително поражение и загуба на независимост. Но, както показа времето, дори и това не беше постигнато.
Днес е интересно да попитаме – не е ли това следствие от апетитите на Русия, които се разпростират отвъд границите на Украйна? Очевидно – да. Всичко е заради неразбирането на политическата цел на Русия и липсата на собствено политическо виждане, което вероятно е било базирано на предполагаеми политически цели на глобалните играчи. Но дори и такова разбиране да дойде, следвайки същата теория на войните, всяко забавяне във войната вреди на настъпващия. Русия не може да си позволи това – следователно очакваният мир в Украйна без изграждане на нова архитектура на сигурността поне в Източна Европа е просто невъзможен.
Тук не мога да не цитирам за европейците Бенджамин Франклин: „Тези, които се отказват от свобода в името на временна сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност“. Някъде така САЩ формират днес политиката си в Европа.
Докато западни политици бяха пленници на собствените си илюзии, чертаеха розови сценарии, подиграваха се един на друг, размишляваха за възстановяването на Украйна, а техни експерти в унисон с украински колеги рисуваха бъдещи избори в Украйна, линията на бойно съприкосновение уверено се придвижваше към Днипро, а днес – към Запорожие и Харков. На това вече почти никой не обръща внимание. Понякога изглежда, че дори и на фронта – както и преди сто години – вече чакат не победа, а дългоочакван мир. Междувременно руският теоретик на военното изкуство Свечин още преди сто години е мислел по друг начин. Зад това се крие нещо по-сложно.
Неговата лична история също е показателна. Бидейки царски генерал и надявайки се да бъде полезен на комунистическия режим, той публикува през 1927 г. книгата „Стратегия“, в която формулира собственото си виждане за системата за подготовка и водене на война от страна на държавата. Историята му може да бъде поучителна в нашите сложни времена. Александър Свечин е арестуван и разстрелян през 1938 г. именно от същите комунисти, на които е решил да служи. Но сега не става дума за него, а за самата стратегия и за връзката ѝ с политиката.
В споменатия автор откриваме едно доста интересно определение: „Всяка борба за собствените интереси може да се води съзнателно и планомерно само ако се разбират нейните цели“. Ето първата стъпка към разбиране на същността на действията на Русия. Цялото последващо описание на събитията потвърждава, че, възползвайки се най-вече от слабостта на колективния Запад и международните институции, руското ръководство е формирало достатъчно ясна, разбираема не само за военното командване цел. Цел, която не се изчерпва с решаване на отделни териториални претенции или „защита на рускоговорящите“ граждани на Украйна. Русия не се интересува от Донецка или Луганска област, освен като мобилизационен ресурс. Хиляди „свечини“ вече попълниха редиците на борците за „руския свят“ и се присъединиха към него.
Цел номер едно за Русия е Украйна. Именно Украйна, със своята субектност и независимост и с целия си потенциал, трябва да се превърне във врата към Европа. Не затова ли днес е толкова трудно да се намери разбирателство за спиране на войната? Следвайки логиката на същия автор, такива цели публично не се обявяват или принципно се изопачават, за да бъдат привлечени възможно най-много привърженици.
Историците впоследствие ще изяснят в каква форма се е предвиждало лишаването на Украйна от суверенитет и възстановяването на имперските амбиции. Но характерът на събитията от есента на 2021 г., през 2022 г. и до днес – особено разпространяването на недоверие към ВСУ, разкритите корупционни връзки на отделни членове на Съвета за национална сигурност и отбрана, както и риториката и поведението на руското ръководство – не оставят съмнение в целта на Русия: Украйна трябва да престане да съществува като независима държава.
Този извод трябва да запомним преди всичко ние, украинците. Осъзнаването му трябва да стане основа за изграждане на собствена стратегия за съхраняване на държавата. А тя трябва да бъде построена върху политическата цел, определена от висшето военно-политическо ръководство.
Възниква закономерен въпрос: какво всъщност е политическа цел? И защо не е достатъчна само военна стратегия, която така или иначе засяга икономиката?
Всичко е в основите на науката за войната. А тя казва: „Задачата на висшето военно командване е да унищожи бойните сили на врага. Целта на войната е да се завоюва мир, който отговаря на условията на политиката, провеждана от държавата“. Тоест войната не е самостоятелна цел, водена единствено от военните, а се води, за да бъде наложен мир при определени изгодни условия.
Политикът, формулирайки политическата цел на войната, трябва да отчита позициите на военния, социалния и икономическия фронт, овладяването на които ще създаде благоприятни условия за мирни преговори. Следователно не само отбраната на всички тези фронтове е важна, но и целенасочените удари по всеки такъв сегмент на противника трябва да бъдат успешни, особено при война на изтощение. Това трябва да бъде запомнено.
Така, определяйки политическата цел на войната, на практика трябва да бъдат определени задачите и да бъде обединено ръководството на политическия, икономическия и военния фронт.
Подготовката за нахлуването
Какво правеше Русия? Вече имаща ясно формулирана цел на войната, отчитайки собствените си възможности и състоянието на нашата държава, под лозунги за завършване на войната, започнала през 2014 г., грубо нарушавайки международното право, тя от средата на 2019 г. започва безпрецедентна подготовка за нахлуване в Украйна, разгръщайки войски по цялата ни граница.
Стратегията – това е изкуството да се съчетаят подготовката за война и воденето на военни операции за постигане на нейната цел. Стратегията решава въпросите, свързани с използването както на въоръжените сили, така и на всички ресурси на страната за постигане на крайната цел.
Ето първият камък, в който се разбива отбраната на Украйна. Стратегията трябва да използва всички необходими ресурси. Но може ли тя да ги притежава в пълен обем?
По логиката на същия Свечин за постигане на политическата цел съществуват само два вида стратегия: на разгрома и на изтощението. Нищо друго човечеството не е измислило. На пръв поглед защо е нужно да си припомняме в Украйна отдавна забравения руски теоретик? Именно през призмата на тези две стратегии може да бъде разгледан ходът на нашата война и най-важното – да бъде намерена единна стратегия на действията ни, базирана на правилно формулирана политическа цел.
През август 2021 г., когато станах главнокомандващ на ВСУ, войната на Русия срещу Украйна продължаваше вече седма година. Въоръжените сили на Украйна, макар и да преминаваха през трансформация и да натрупваха боен опит, имаха огромен брой проблеми в различни направления. Руската армия с интензивни темпове увеличаваше числеността си и осигуряването си. Аналитичният ресурс Global Firepower Index публикува през есента на 2021 г. рейтинг, според който въоръжените сили на РФ заемат второ място сред най-силните армии в света след САЩ, докато въоръжените сили на Украйна са на 25-о място.
Русия година след година увеличаваше военния бюджет, инвестираше ресурси в отбранително-промишления комплекс, закупуваше все повече оръжие и техника. Те значително ни превъзхождаха както по численост, така и по оборудване. От 2019 г. и през следващите три години военните разходи на РФ само растяха.
В същото време в Украйна се случваше обратното: през 2021 г. за армията бяха отделени дори по-малко средства, отколкото през предходната година. И макар политиците гръмко да заявяваха, че за сектора за сигурност и отбрана са отделени над 5% от БВП – това не е само за въоръжените сили, а и за Националната полиция, Службата за сигурност, Националната гвардия, граничната служба.
От 260 млрд. гривни за Министерството на отбраната се падаше по-малко от половината. Финансирането на разработката и закупуването на оръжия и техника не нарастваше, по-голямата част от средствата традиционно отиваше за паричното осигуряване на личния състав. Поради това ВСУ бяха в състояние на стагнация: средствата за развитие и повишаване на бойната готовност не достигаха, имаше проблем с отлива на кадри и недокомплектуване на военните части.
Бюджетът за 2022 г. беше приеман от парламента вече в условия на ескалация и струпване на руски войски близо до украинските граници. В резултат на това той нарасна едва с 10% и достигна 133 млрд. гривни.
Но това беше нищо в сравнение с предизвикателствата, които очакваха Украйна и ВСУ в условията на мащабната агресия на Русия. Бъдещето показа, че системното недофинансиране на армията доведе до натрупването на цял комплекс проблеми.
Въоръжените сили на Украйна посрещнаха пълномащабното нахлуване на Русия с огромен дефицит на всичко – от хора до оръжие.
Към края на 2021 г. числеността на руската армия надхвърляше украинската петкратно, танковете и бойните бронирани машини бяха четири пъти повече, артилерията – 3,4 пъти, а ударните вертолети – 4,5 пъти. Още по-печална беше ситуацията във Военноморските сили на Украйна – нямахме нито самолетоносачи, нито разрушители, нито корвети, нито подводници.
Към август 2021 г. числеността на ВСУ възлизаше на 250 000 души, от които около 204 000 – военнослужещи. Числеността на руската армия нарастваше всяка година и тогава вече надхвърляше 1 млн. военнослужещи.
Бойните бригади в състава на ВСУ към момента на моето назначение бяха само 24. Това са общовойскови бригади на Сухопътните войски, Десантно-щурмовите войски и морската пехота, които са основата на групировките за водене на сухопътни операции. От тях към август 2021 г. 12 бригади вече изпълняваха бойни задачи на изток и на юг на Украйна. Тоест имахме само 12 бойни бригади, които се намираха по полигони или в пунктове за постоянна дислокация и които можеха да бъдат изпратени в бой против врага при пълномащабна агресия.
Всичко това даваше на Русия всички възможности да използва именно стратегията на разгрома, за да постигне своята политическа цел. Затова през 2021 г. Русия започна рязко да увеличава количеството войски по границата с Украйна. Още през август се очертаваха вероятните направления на нахлуване. По оценка на разузнаването наличното количество руски войски край украинските граници позволяваше на противника да формира до шест оперативни групировки, които можеха да бъдат използвани за инвазия. Освен това войски се струпваха и в временно окупирания Крим, за настъпление в Таврийско и по Азовското направление.
Като цяло към началото на нахлуването ударната групировка на руснаците се оценяваше на най-малко 102 батальонно-тактически групи – до 135 000 военнослужещи, 48 оперативно-тактически ракетни комплекса, близо 2 000 танка, 5 319 бронемашини, 2 000 артилерийски системи, около 700 реактивни системи за залпов огън.
Русия имаше абсолютен превес по средства за въздушно нападение и средства за ПВО, преди войната обнови бойния състав на своята авиация и я превъоръжи с по-съвременна техника. По оценка на разузнаването, за нахлуването противникът можеше да използва до 342 самолета оперативно-тактическа авиация и до 187 вертолета. Освен това руснаците създадоха корабни групировки за операции в Черно и Азовско море.
Така изглеждаше ситуацията към края на 2021 г. Ние значително отстъпвахме на противника по численост на въоръжението и техниката, по боеприпаси и личен състав. За разлика от руснаците, разполагахме с много малко съвременно въоръжение.
В началото на 2022 г. Генералният щаб направи разчети, които показаха, че общата необходимост от средства за отблъскване на агресията, включително за възстановяване и попълване на запасите от ракети и боеприпаси, се измерва в стотици милиарди гривни. Такива средства ВСУ нямаха. Трудно е да се каже на каква политическа цел отговаряше подобно състояние на най-важната институция в държавата.
Затова руската стратегия на разгрома предвиждаше ясни и крайни военни действия с такъв потенциал, че да бъде постигната политическата цел с бърз удар по столицата и по други направления. Характерна особеност на такава стратегия, освен високия, но ограничен потенциал, е липсата на стратегически резерви у противника – те просто не са предвидени в стратегията на разгрома.
Типичните за военните оперативни резерви са част от бойните групировки и остават отделен потенциал. Следователно постигането на политическата цел се осъществяваше главно с военни методи, комбинирани с класически информационно-психологически акции, действия на агентура и „пета колона“.
Но ситуацията се разви по различен начин.
Смяна на стратегията: от разгром към изтощение
Украйна, оказала се под удар от враг, многократно по-голям по територия, икономика, население, военен бюджет и численост на армията, устоя. Преди всичко благодарение на героизма на украинците, на иновациите и на постигнатия с помощта на съюзниците паритет.
Разбира се, подобна реакция от наша страна би трябвало да бъде част от политическата цел. Защото именно безпрецедентният героизъм на гражданите на Украйна стана залог за победа и трябваше да бъде резултат от твърда позиция на политическия фронт.
Да не позволиш на противника да реализира своята стратегия за постигане на политическата му цел – това е абсолютна победа. Победа, която, макар и да коства на Украйна живота на най-добрите ѝ граждани и част от територията, запази държавата и даде най-важното – шанс за борба и шанс за мир при собствени условия. Шанс, от който се възползваме и днес.
От този момент трябва да се обърнем към военната наука. А тя отново напомня, че за постигане на същата тази политическа цел, когато разчетът на стратегията на разгрома не се оправдае, стратегията се сменя с такава на изтощението.
Както по-късно ще стане ясно, това по никакъв начин не намалява решителността по отношение на крайната цел. Днес в това се убеди целият свят, не само ние.
От 17 април 2022 г., докато агентурата и „петата колона“ в Украйна подготвяха почвата за новата стратегия, руските войски съсредоточиха усилията си върху бойни действия в североизточните, източните и южните райони, където трябваше да бъдат създадени условия за подготовка на задачите в рамките на стратегията на изтощението.
От военна гледна точка всичко изглеждаше ясно. Руските войски, използвайки остатъците от запазения потенциал, с нанасяне на все по-концентрирани удари се опитваха да не загубят инициативата, а на отделни участъци – например на десния бряг на Днипро и на юг – преминаваха в отбрана, създавайки условия за продължителна война. Война на изтощение. До края на 2022 г. подобни действия се водеха почти по цялата линия на фронта без значителни оперативни успехи, с изключение на освобождаването на Харковска област и десния бряг на Украйна по Днипро.
В по-голямата си част тези действия бяха резултат от използването от наша страна на остатъците от оперативни запаси и на дозирано постъпващата помощ от партньорите, както и от частичната употреба от Русия на нейните ограничени стратегически резерви. Това доведе до загубата от наша страна на по-голямата част от Луганска област и на левобрежната част на Запорожка и Херсонска област. Обективно стратегията на разгрома се изчерпа заради недостига на сили и средства, както и заради липсата на стратегически резерви и от двете страни. Това е, между другото, още една причина войната да придобие позиционен характер. Когато материалните запаси не достигат, а подготовката от двете страни е недостатъчна, с голяма вероятност войната става позиционна. Под натиска на други фактори така и стана.
Вероятно, изследвайки тези две теории, трябва да направим извод, че стратегията на изтощението може да бъде използвана, за да се създадат условия за разгром. Затова от есента на 2022 г. Украйна се опитва да създаде условия за реализиране на стратегия на разгрома през следващата – 2023 г.
Но поради липса на политическа цел подготовката върви само в рамките на военния компонент и обхваща единствено стратегическото разгръщане и формирането на потенциал за решаване на задачите през 2023 г. Нашите резерви са ограничени от западната помощ, икономиката не осигурява потребностите на фронта, обществото е ориентирано към бърза победа още през 2023 г. и е изпълнено с завишени очаквания и надежди.
Не е изненадващо днес стремежът на Русия през 2023 г. да се концентрира върху изграждането на мощна отбрана, която, от една страна, логично изглежда като средство за отблъскване на нашия вероятен настъпателен замисъл, а от друга – отклонява нашето внимание от главното, от формирането на достатъчен материален резерв за водене на война на изтощение. Докато ние се готвехме за кафе в Крим, за приключване на войната през 2023 г. и наблюдавахме опитите да бъде превзет Бахмут, Русия прехвърляше икономиката си на военни релси, задействаше пропагандата, променяше законодателството, формираше стратегически резерви и ни вкарваше в война, за която – както и през 2022 г. – не бяхме готови. Война на изтощение.
Именно през септември 2022 г., когато първите „шахеди“ влетяха в украинското небе, а групите на руското влияние започнаха кампания по дискредитиране на военното ръководство на Украйна, започна нова ера на войните в историята на човечеството – ерата на войните на изтощение. До края на 2023 г. тази стратегия беше напълно отработена и доведена до съвършенство. Събитията през 2024 г., а особено през 2025 г., въпреки незначителните успехи на фронта, показват абсолютната ефективност на тази стратегия за Русия в стремежа ѝ да постигне своята политическа цел.
Какво представлява тази стратегия на изтощението? Определенията, които дават теоретиците на военното изкуство, са сложни. За да я разберем, трябва да направим исторически аналогии. Инструментите и формите на реализация са се променили, но същността е останала същата.
„Слабия враг може да бъде победен чрез унищожаване на неговите въоръжени сили. Но линията на най-малкото съпротивление към победата може да мине през определено проточване на войната, което да доведе до политически разпад на врага. Силна и значителна държава едва ли може да бъде повалена с методите на разгром без изтощение“, казват военните класици.
И добавят: „Войната на разгром се води предимно за сметка на резервите, натрупани в мирно време; чуждестранните поръчки за спешно попълване преди войната могат да се окажат изключително полезни. Голямата държава може да организира борба на изтощение изключително чрез труда на собствената си промишленост по време на самата война. Военната промишленост може да се развива единствено за сметка на военни поръчки“.
„Подготовката за война на изтощение трябва да бъде насочена главно към общото, пропорционално развитие и подобряване на икономиката на държавата, тъй като слабата икономика, разбира се, не издържа на суровите изпитания на изтощението“.
Тези цитати, датирани от 1927 г., трудно могат да бъдат разбрани, ако не ги съпоставим с днешната реалност. Но те са абсолютно уместни. Твърде скъпата и опустошителна война трябва бързо да приключи. Това е и основният постулат на доктрината на НАТО: няма смисъл в дълга война, ако имаш ресурси и възможности да нанасяш по-големи поражения.
Но историята на нашата война показва, че трудният път на стратегията на изтощението, водещ до несравнимо по-големи разходи, отколкото кратък унищожителен удар, обикновено се избира, когато войната не може да бъде завършена по „единствения удар“.
Трябва да помним основното: операциите на стратегията на изтощението не са толкова непосредствени етапи към постигане на крайната военна цел, колкото етапи на разгръщане на материално превъзходство, което в крайна сметка ще лиши врага от условия за успешна съпротива.
Ето и отговорът на въпроса колко ще струва свалянето на 9 000 въздушни цели, които Украйна получава всеки месец. Това е практическа реализация на стратегията на изтощението.
Но войната на изтощение се води и на политическия фронт. Където, както вече казах, основният фактор е народът на Украйна и неговата способност за съпротива чрез включването му в мобилизацията. А значи пътят към политически разпад става все по-очевиден.
Решаващият удар, към който може да се готви Русия
Що се отнася до военните действия в рамките на стратегията на изтощението – те все още играят важна роля за постигане на политическата цел, но вече не са решаващият и краен етап.
Това означава, че, например, ако Русия напълно окупира Донецка или други области, войната ще продължи и на политическия, и на икономическия фронт, тъй като политическата цел няма да бъде постигната.
Или да си представим, че ВСУ излизат на границите от 1991 г. Ще означава ли това край на войната? Да, това ще промени конфигурацията на линията на фронта, която ще минава по държавната граница. Но ще приключи ли войната, ако икономиката и населението на Русия са готови да я продължат?
И обратното – при здрава икономика и правилна вътрешна и външна политика може да се променя и конфигурацията на фронта, като се оказва въздействие върху икономиката и населението на Русия. Следователно целта на военните действия в стратегията на изтощението е да бъдат създадени условия, при които може да бъде нанесен решителен удар, насочен към разпадане на страната едновременно на икономически и политически фронт.
По-просто казано, противникът, водейки военни действия днес, се стреми да създаде социално напрежение, да нанесе загуби в жива сила и непосилни финансови разходи. Борбата за символични географски и културни обекти, а не за конкретни участъци територия, е най-изгодна в такъв случай. Превръщането на такива обекти в крепости само потвърждава и подпомага вражеската стратегия.
Може би последното, което трябва да бъде добавено за стратегията на изтощението, е следното. В рамките на тази стратегия всички операции се характеризират с ограничени цели. Войната не е решителен удар, а борба за позиции на военния, политическия и икономическия фронт, от които в крайна сметка би могъл да бъде нанесен този удар.
В стратегията на изтощението все пак има свой решаващ удар. И ако за противника това е довеждане на страната до разпад чрез военни действия, политическа и икономическа криза, какъв тогава е решаващият удар за нас в тази ситуация?
Ако се върнем към историята, отговорът е очевиден. Това е гражданската война.
Да, именно това е решаващият удар, който Русия системно се стреми да постигне чрез реализацията на стратегията на изтощението. Тази война, между другото, при липса на единно виждане за нова архитектура на сигурността поне на европейския континент, е възможна не само в резултат от постигане на политическата цел, но и – колкото и paradoxalно да звучи – чрез „справедлив мир“, който без гаранции за сигурност и реални финансови програми неизбежно ще изведе войната с Русия в следващ етап – вече като гражданска война.
Следователно именно бъдещите заплахи и рискове ни показват, че определянето на ясна политическа цел не е само задача на въоръжените сили, а и директива за политическа подготовка на войната, която обхваща широк кръг от икономически въпроси, вътрешна и външна политика. Оценката на перспективите на войната трябва да формира една обща цел, която да обедини военния, политическия и икономическия фронт.
Например, ако разгледаме основните етапи на развитие на военно-политическата и военно-стратегическата ситуация около Украйна, можем да очертаем следните варианти за политическа цел:
- Период от февруари 2015 г. до февруари 2022 г.
Етап на избягване и предотвратяване на войната. Политическата цел през този период би трябвало да бъде: избягване на войната чрез подготовка на собствените въоръжени сили, населението и икономиката, предприемане на външнополитически мерки за ограничаване на военните възможности на Русия.
Сред основните практични мерки трябваше да бъде подготовката на страната за война във всички сфери. Крайна практическа фаза можеше да стане въвеждането на военно положение и ранно разгръщане на въоръжените сили по заплашваните направления. - Период от 24 февруари 2022 г. до декември 2023 г.
Етап на използване на стратегия на разгрома. Политическата цел би могла да бъде: гарантиране на устойчив мир и недопускане на разпространение на войната върху останалите територии на Украйна. При невъзможност – подготовка за война на изтощение. - Период от февруари 2024 г. до януари 2025 г.
Стратегическа отбрана и формиране на алианси за активни действия в рамките на стратегията на изтощението с цел търсене на справедлив мир. - Период от януари 2025 г. до август 2025 г.
Стратегическа отбрана с задача да не се позволи на Русия да използва своите военни постижения при формиране на условията за мирни преговори. - От август 2025 г. насетне.
Съхраняване на държавата чрез задържане на военния, политическия и икономическия фронт. Формиране на алианси и коалиции около лишаването на Русия от възможности за война.
Как може да завърши войната
Изключително странна е ситуацията, при която въпросът за края на войната под влияние на поредни информационни поводи се превръща в тема за нови „пророчества“ в Украйна.
За да се формира самият термин „край на войната“, информационните поводи са очевидно недостатъчни. Прекратяването или спирането на войната, особено на война на изтощение, ще зависи от съвкупността от постижения или загуби на военния, икономическия и политическия фронт. Разбира се, срив на един от тях може да създаде само предпоставки за нейното приключване.
Но устойчивостта на цялата конструкция напълно зависи от стабилността и потенциала на останалите. Например бързо предсказаният мир в Украйна ще постави в Русия изключително остри въпроси за броя на човешките загуби – това ще бъде толкова трудно за обяснение, колкото и корупцията в Украйна днес. Логично е, че именно ситуацията на политическия фронт в Русия няма да позволи това без сериозни отстъпки от наша страна или без пълно поражение за Украйна.
Днес е трудно да се каже дали посредниците, които се опитват да чертаят сценарии за Украйна, осъзнават това. Но фактът, че всеки път условията не стават по-добри за Украйна, е очевиден.
Формирайки политическата цел на войната, трябва честно да признаем: войната не винаги завършва с победа на едната страна и поражение на другата. Така беше във Втората световна, но това е рядко изключение – в човешката история почти никога не е било така. По-голямата част от войните завършват или с взаимно поражение, или всяка страна е убедена, че е победила, или с други сложни комбинации.
Следователно, когато говорим за победа, трябва честно да кажем: победа – това е разпадът на Руската империя; поражение – пълна окупация на Украйна в резултат на нейния разпад. Всичко останало е просто продължение на войната.
Ние, украинците, разбира се, се стремим към пълна победа – разпад на Руската империя. Но не можем да отхвърлим и варианта за дългосрочно (в продължение на години) прекратяване на войната, защото именно това е най-разпространеният в историята начин войните да приключват. В същото време мирът, дори и в очакване на следваща война, дава шанс за политически промени, за дълбоки реформи, за пълноценна реконструкция, икономически растеж, връщане на гражданите.
Можем дори да говорим за начало на изграждане на безопасна, максимално защитена държава благодарение на иновации и технологии. За формиране и укрепване на основите на справедлива държава чрез борба с корупцията и създаване на справедлив съд. За икономическо развитие, включително на базата на международни програми за възстановяване.
За гаранциите за сигурност
Още един важен аспект на формирането на политическата цел днес са гаранциите за сигурност.
Самото понятие „прекратяване на войната“ днес не само е очевидно, но и търсено поради редица причини. Тези причини са както регионални, така и глобални. Но самият път за реализиране на усилията в тази посока за съжаление изглежда малко вероятен.
Преди всичко липсват предпоставки. Една от главните са активните боеве с висока интензивност и взаимните удари по икономиката, които продължават. Затова прехвърлянето на акцента от преговори за прекратяване на огъня към сключване на окончателно мирно споразумение прави подобни инициативи неприемливи за обществото в Украйна заради неприемливите за нас условия. Защото вече сме платили твърде висока цена.
Второ, в условията, когато де факто вече не съществува международно право и система за неговата подкрепа, сключването на подобни споразумения без създаване на гаранции за дългосрочна сигурност е абсолютно невъзможно.
Такива гаранции за сигурност биха могли да бъдат: членство на Украйна в НАТО, разполагане на ядрено оръжие на украинска територия или разполагане на значителен военен контингент, способен да противостои на Русия. Но днес за това не става дума. А с оглед на технологичната и доктриналната неготовност на която и да е страна – членка на НАТО или друга държава, освен Русия, Украйна и Китай, този въпрос принципно не може да бъде разглеждан. Следователно, вероятно, войната ще продължи. И не само във военно, но и в политическо и икономическо измерение.
Друг аспект е постепенното поевтиняване на войната заради развитието на технологиите от една страна и нарастването на сумарните ударни възможности – от друга. Това в крайна сметка може да доведе до ситуация, в която и на Русия с времето ще са ѝ нужни същите гаранции за сигурност. Колкото и странно да звучи. Тогава, вероятно, основа на гаранциите за сигурност ще станат капиталите, които могат взаимно да гарантират собственото си запазване. Те от своя страна няма да допуснат колапс в следвоенните години както в Украйна, така и в Русия. Защото подобни икономически щети неизбежно ще имат политически последствия. Това вече се е случвало в началото на XX век.
Следователно формулирането на политическата цел на войната е най-сложното изпитание за мисълта на политика. Тук са възможни най-грубите заблуди. Войната е каталог от груби грешки, казва Уинстън Чърчил.
Но не е ли основната политическа цел за Украйна днес лишаването на Русия от възможността да извършва актове на агресия срещу Украйна в обозримо бъдеще?
В същото време трябва да вземем предвид, че Русия може да реализира подобни намерения, избирайки една от двете стратегии. Във всеки случай такъв акт на агресия ще се води едновременно на военния, политическия и икономическия фронт. Инструментите и формите на такава агресия ще се променят, но всички те ще служат на една и съща политическа цел.
Ако ни е трудно да си представим характера на бъдещата война, то със сигурност знаем какъв трябва да бъде мирът, в който ще живеят нашите деца. В крайна сметка, както е казала Олена Телига:
„Държавите стоят не върху династии, а върху вътрешното единство и силата на народа.“
