На този ден имаше интензивен обстрел.
Само през нощта е имало 25 полета, включително три стратегически бомбардировача.
Използвани бяха артилерийски оръдия, танкове, минохвъргачки, работеха снайперисти и пехота.
Опитаха се да щурмуват завода.
Руснаците хвърлиха тежка бомба върху бункера на т.н «магазин 20». По груба приоценка в този бункер са загинали над 50 украински войници и медици.
Именно там, в този бункер, под развалините загина защитнцата от български произход Неля Арделянова, с повиквателна «Нинел», началник на материалния склад. Тя беше много добра, искрена, смела, интелигентна, мъдра и красива жена. В първите дни на войната тя участваше в евакуацията на жителите на Мариупол към Запорожие, докато пътят беше отворен. После помагаше на ранените в болницата, уреждаше местата за пребиваване на войниците. Тогава имаше много трудно положение с дрехите, те се разваляха много бързо, тя се опитваше да реши и тези въпроси.
Подкрепяла и помагала и на съпруга си, който също бил защитник на Мариупол, но се намирал в друг бункер, което му дало възможност да оцелее. Тогава той оцеля, но вече почти две години е в плен… Ужасни години на плен и мъчения… и може би най-тежкото за него, че няма как да погребе жена си, защото тялото ѝ не е намерено.
Нека споменът за Неля бъде вечен. Всички я познаваме добре, колко енергична беше. Винаги ще помним искрената ѝ усмивка, красотата, елегантността, откритостта, любовта ѝ към българските танци и традиции и това, че никога не забравяше корените си. И тя даде живота си за родината си Украйна без страх, но прародината винаги беше с нея в сърцето и.
Украйна помни своите герои.
Неотдавна Неля Арделянова бе наградена посмъртно с Орден за храброст III степен, паметта и почетена в музея в гр.Днипро.
Цената на тази висока награда е ужасна и ние трябва да знаем, помним и ценим всеки един от загиналите.
От редакцията на Бесарабски фрон:
Семейството на Нинел и Валерий Арделянви е от Приморски район, Запорожка област. Те са Таврийски българи, родени в голямо българско село Преслав и са възпитани в най-добрите традиции на трудолюбив и свободолюбив народ. Винаги са се гордеели с корените си, пазели майчиния си език и са го предали на дъщерите си, които продължили образованието си в България и днес живеят в София. Дъщерите, опитвайки се да освободят баща си от руски плен, се обръщат към президента и министър-председателя на Р.България с молба българската държава, като прародината на всички военнопленници от български етнически произход (а ние разполагаме с информация за поне 7 таврийски българи-пленици), да окаже влияние на съдбата им като инициира тяхното освобождаване. България от прародина за тези хора може да стане най-скъпа и най-родна земя, която ги е освободила и ги е пригърнала в най-трудния момент от живота им. Но до днес няма решение…
Източник: Приморська МВА – Канал за взаимодействие с вътрешно разселените лица от Приморска община
