© Виталий Портников
На 4 април 1946 г. във Вашингтон тържествено е подписан Северноатлантическият договор. Това е денят на създаването на НАТО и друг важен резултат от Втората световна война.
Въпреки това, за разлика от общата победа на съюзниците над Райха на Хитлер, създаването на НАТО имаше за цел да защити демокрацията от влиянието на тоталитаризма. И след победата над нацистка Германия това влияние не само не изчезна, но дори се засили. В крайна сметка Съветският съюз беше сред победителите във Втората световна война и неговият диктатор Йосиф Сталин продължи да поддържа агресивни планове за укрепване на своята империя.
Оттогава още 20 държави се присъединиха към Северноатлантическия алианс, сега броят на участниците достигна 32. Но конфронтацията с Русия остава може би най-важното предизвикателство за НАТО и поставя нови задачи пред неговите членове.
Когато започна голямото разширяване на НАТО в края на 90-те години на миналия век, страните от Централна Европа се опитаха да се присъединят към алианса главно защото не искаха повече да зависят от промените в политическия курс на Кремъл. Въпреки че дори в първите години от управлението на Владимир Путин – да не говорим за ерата на Борис Елцин – можеше да се предположи, че нищо не застрашава съседите на Русия.
Променяща се динамика в НАТО и Украйна
„Влизането на Латвия в НАТО не изглеждаше толкова важно, защото по онова време нямаше много представа какви драстични политически промени скоро ще настъпят в света. Не само, че руският президент каза по това време, че ще спазва конституционното правило за максимум два президентски мандата, но китайските комунистически лидери също следваха традицията да ограничават времето си на власт до два мандата. Глобалната победа на демокрацията изглеждаше вече осигурена. След края на Студената война светът живее в атмосфера на разведряване. Мнението, че в европейското пространство (с изключение на Балканите) са възможни реални военни операции, изглеждаше някак нереалистично“, спомня си колумнист на латвийския вестник Neatkarīgā.
Всеки журналист от страните, присъединили се към алианса след разпадането на Съветския съюз и Варшавския договор, би могъл да даде тази оценка за влизането на страната си в НАТО.
Но се оказа, че тези страни, чиито хора са направили не просто правилния, но навременен избор, могат да се чувстват относително сигурни. Ето защо сега е толкова важно Украйна да напредне по пътя към Северноатлантическия алианс. И дори борбата за промяна на динамиката на подкрепата на НАТО, за която говори генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, е от голямо значение за Украйна. Въпреки че няма какво да крием – украинците днес искат не просто помощ, а солидарност и ускоряване на процеса на присъединяване на Украйна към алианса.
За да се случи това обаче, не само Украйна трябва да продължи да се съпротивлява на руската агресия, но и алиансът трябва да преодолее вътрешните си трудности. Всички наблюдавахме с изненада неочакваните проблеми, с които Финландия и Швеция се присъединиха към НАТО – въпреки че, изглежда, самият алианс трябва да се интересува от членството на тези страни.
Правото на вето и Путин с неговите планове
„Нашият най-мощен съюз в света се основава на принципите на демокрацията, международното право и върховенството на закона като цяло. Въпреки това редица държави, които са забравили за тези ценности, отдавна се опитват да прокарват своите меркантилни интереси при вземането на важни решения в рамките на НАТО. Това се доказва например от бюрокрацията с присъединяването на Швеция към алианса – когато егоистичните мотиви на Турция и Унгария засенчиха общите интереси на сигурността на алианса. Правото на вето е един от най-сериозните проблеми в толкова важни организации в западния свят. Много показателен пример в това отношение е ООН, която със съществуващото право на вето стана напълно неефективна“, отбелязва авторът на литовското издание IQ.
И е трудно да не се съгласим с това, защото ако забравите за ценностите, няма да е много ясно защо изобщо е създаден алиансът, защо членовете му трябва да харчат толкова много пари за отбрана и какво ги заплашва, ако загубят солидарност.
Когато Швеция се присъедини към НАТО, нейното легендарно водещо издание Dagens Nyheter отбеляза в редакционна статия: „Ние не станахме член на НАТО, защото трябваше. Това е морално решение, а НАТО е мирен проект. От самото начало алиансът се състоеше главно от отворени демокрации, които виждаха заплахата от мощна диктатура, за която самото желание за свобода, което индивидът показва, е екзистенциална заплаха. … Колкото по-силен е НАТО, толкова по-вероятно е Путин да се откаже от плановете си за възстановяване на Руската империя. Демокрацията и свободата продължават да оказват силно влияние върху милиони хора. Властта на Путин ще падне. А дотогава добре ще е да сме сред добри съседи!“
Така че и Украйна, 75 години след създаването на НАТО, би искала да бъде близо до добри съседи.
Източник: Виталий Портников за Крим Реалии
