Морпехът Дмитро Галюк от Тернополско описва ужаса в Оленівка, където е държан почти три години.
„Когато пристигахме в следствения изолатор в Оленівка, вече чувахме виковете на украинските войници. Знаехме, че предстои така наречената „приемка“.“
Така започва свидетелството на Дмитро Галюк, старши сержант от взвода за радиационна, химическа и биологична защита. Веднага щом слязъл от автобуса, бил обвинен: „Это ты по нам фосфором стрелял?“ – и го обявили за „химаря“. Тогава започнал адът.
Група от около 12 души образувала „жив коридор“, през който той трябвало да премине – биели с ремъци, пряжки, гумени палки. След това го принудили да клекне с ръце на тила и да чака, докато приемат останалите.
„Биеха по ребрата, по главата, по краката, ръцете, пищялите – навсякъде. С електрически ток. С дървени чукове и палки ни удряха по краката – буквално ни трошиха мускулите.“
Това не било инцидент – подобни изтезания ставали всяка сутрин и вечер през цялата 2022–2023 г.
„Стояхме по 50 минути, седяхме само 10. Краката ни отичаха, посиняваха. Разви се варикоза. Тогава разрешиха 30 минути стоене и 30 седене.“
Най-ужасният период бил между 30 юли и 27 август 2022 г., когато в затвора пристигнал спецназ от Кировска област.
„Те просто ни разреждаха електрошокерите на телата. Натиска го до теб и го държи – униформата започва да се топи, фланелката прогаря, кожата изгаря. Мирише на изгоряло месо…“
Свидетелството на Дмитро Галюк е още едно потвърждение за системните мъчения и нечовешко отношение към украинските военнопленници в руски плен.
Източник: „Суспільне Тернопіль“
