Европейският съюз възнамерява да започне прехвърлянето на 140 милиарда евро замразени активи на Централната банка на Русия на Украйна до декември тази година, като първите плащания ще бъдат направени през второто тримесечие на 2026 г., съобщава Financial Times. Въпреки това, този план може да бъде възпрепятстван от позицията на белгийското правителство, което критикува предложението.
Белгия е подложена на нарастващ натиск от страна на партньорите си в ЕС поради съпротивата срещу прехвърлянето на замразените руски активи на Украйна, пише FT. Белгийският премиер Барт Де Вевер настоява останалите 26 държави от ЕС да поемат правните и финансовите рискове и да предоставят гаранции за цялата прехвърлена сума, за да избегнат ситуация, в която Белгия ще трябва самостоятелно да компенсира загубите, според публикацията.
Европейската комисия се опита да смекчи тревогите на Белгия, като включи клауза, според която ако Русия започне репарации, заемът на Украйна ще бъде погасен, пише FT. „Смятаме, че рисковете за Белгия всъщност са доста ограничени“, отбелязва един от високопоставените служители на ЕС. „Това не означава, че няма никакви рискове, и сме готови за сериозен диалог с Белгия“, добавя източникът на FT. Въпреки това, белгийското правителство заяви, че въпросът с рисковете все още не е решен.
Търпението на ЕС към позицията на Белгия бързо се изчерпва, съобщават трима дипломати, участващи в подготовката на новия кръг преговори. Представители на други страни подчертават, че ситуацията в Украйна изисква солидарност. Те напомнят, че Полша се съгласи да разположи основния логистичен център за снабдяване на Украйна с оръжие, а Дания – да изпрати на Киив изтребители F-16, без да изискват колективно разпределение на рисковете. „Леките решения свършиха. Сега всеки трябва да направи това, което е по силите му“, заяви дипломат от една от страните на ЕС.
От 2022 г. белгийското правителство е събрало 3,6 милиарда евро данъци от печалби, получени от активи, принадлежащи на Централната банка на Русия и други руски субекти, подлежащи на санкции от ЕС, показват данни на Euroclear. В Брюксел отбелязват, че тези данъчни постъпления „са изцяло насочени към подкрепа на Украйна“. Въпреки това, не всички средства са били преведени на Киив, пише FT. „Някои хора ме наричат ‘спекулант’ заради това, че искам да оставя за себе си милиард данъчни постъпления“, каза Де Вевер миналата седмица. „Според мен това е дреболия – един милиард – в сравнение с рисковете, които носим“, добави белгийският премиер.
Позицията на Де Вевер дразни някои лидери на ЕС, пише FT. Според източници на изданието, на срещите в Копенхаген миналата седмица неговите колеги открито изразиха недоволство и му напомниха, че Белгия предоставя значително по-малка военна помощ на Украйна в сравнение с Дания, Швеция или Германия. Белгийските чиновници от своя страна твърдят, че премиерът просто защитава националните интереси на страната. „Важно е да гледаш партньорите в очите и ясно да обозначаваш къде минават червените линии“, каза един от тях.
Контекст: ЕС започна да подготвя механизъм за прехвърляне на по-голямата част от замразените руски активи на Украйна в средата на септември. Това се планира да стане чрез механизъм на необезпечени облигации и репарационен кредит за Киив.
Руският отговор на инициативата за прехвърляне на активите на Централната банка на Киив беше указ на владимир путин, който предвижда въвеждане на специален ред за продажба на федерална собственост. Според информация на Bloomberg, Москва може да национализира и бързо да продаде чуждестранни активи в отговор на всякакви стъпки на Европа за конфискация на руски активи в чужбина.
Източник: Агенция
