© Виталий Портников
Ръководителят на гръцкото правителство Кириакос Мицотакис предупреди лидерите на съседна Северна Македония, че използването на старото конституционно име на тази държава може да доведе до нежелани последици – тоест до евентуално блокиране на процеса на европейска интеграция. Преди няколко години Мицотакис, тогава лидер на парламентарната опозиция, категорично се противопостави на споразумението между Гърция и Македония за преименуване на страната. Мицотакис и неговите поддръжници твърдяха, че разрешаването на съседна Македония да се нарича Македония, дори и Северна Македония, е истинска подигравка с древногръцката история и създава условия за териториални посегателства от Скопие. Категорично против беше и лидерът на македонската опозиция Кристиан Мицкоски, който смяташе, че наричането на Македония „Северна” означава унижение на македонците. Сега Мицкоски дойде на власт и вече не иска да се унижава. А гръцкият му колега настоява той и съратниците му да изпълнят споразумението, за което самият той, разбира се, не е гласувал.
От гледна точка на средния македонец всичко това изглежда като пълна несправедливост – огромното мнозинство от етническите македонци дори не са гласували за преименуване на страната. Още по-несправедливи са исканията на друга съседна държава – България, която иска промени в конституцията на Северна Македония и признаване на специалния статут на българското национално малцинство – и за да изпълни тези искания, блокира и европейската интеграция на страната. процес. Какво да говорим за обикновен македонец! Аз самият считах всичко това за пълна несправедливост. Винаги ще помня полета си от Скопие през 90-те години на миналия век, когато мой познат, македонски дипломат, ми обърна внимание на знамената край летището: Погледнете внимателно, защото няма да видите тези знамена отново”. Всъщност тогава Република Македония се отказа от собствения си национален флаг като част от първото си споразумение с Гърция. Всеки може просто да се постави на мястото на този дипломат: напускате Украйна и знаете, че ще видите нашето знаме за последен път, а след това ще има фантазии на тема знаме.
Е, разбира се, можете да водиш безкрайни дискусии по темата за македонската история и идентичност, но когато се смяташ за македонец, а в София, Атина и Белград те убеждават, че никакви македонци няма, какво ще чувстваш? Само желанието да гласуваш за тези, които ще защитят твоето достойнство. И когато новият президент на Северна Македония използва думата „Македония“ без прилагателно в първия си ден на поста, това е точно чувството за достойнство, което изпитваш. Между другото, новия президент на Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова, професор и активист, родена, разбира се, в Охрид, този македонски Лвов. Това е същото, както ако бяхаме избрали Ирина Фарион* за наш президент.
Освен това именно компромисите с Гърция позволиха на Северна Македония да стане член на НАТО. А ако страната тръгне по пътя на нови компромиси – тоест национални унижения? – ще стане и член на Европейския съюз. А после? А после – освен възможността да поставя свои условия на кандидатите за членство в ЕС – ще има възможност да прави нови промени в националното законодателство. Защото шизофреничните изисквания на съседите към Скопие изобщо не отговарят на стандартите на ЕС.
Така че сигурно вече разбирате, че този текст не е за Северна Македония, а за Виктор Орбан и условията, които той поставя на Украйна. Освен това не изключвам, че Орбан няма да е последният от лидерите на съседни държави, които ще поставят условия на Украйна. И тези условия могат да бъдат обидни. И в същото време те могат да бъдат „виртуални“ – тоест такива, които не могат да доведат до реални промени, но създават впечатление за победа за едни и поражение за други. В Северна Македония на практика няма българско малцинство, откакто в Югославия на Йосиф Броз Тито се наложи концепцията за независима македонска нация. Но българите настояват за споменаване на това малцинство в конституцията на Северна Македония и промени в учебниците по история. В Закарпатието няма толкова много унгарско етническо население – и в много населени места то почти е изчезнало – благодарение, между другото, на политиката за насърчаване и “паспортизиране“ на етническите унгарци от самата Унгария. Но Орбан изисква дори онези селища, в които унгарците исторически не са съставлявали мнозинство, да бъдат признати за „традиционно унгарски“. За него това е поредното обръщение към несправедливостта на Трианон, а за украинците е унижение. Какво да правим ние и какво да правят македонците? Не тези от нас, които се стремят да бъдат президенти и премиери, а за тези от нас, които просто искат да видят страната ни успешна и просперираща?
Да защитаваме достойнството си, без да забравяме целта за присъединяване към Европейския съюз. Да помним, че пътникът във влака има много повече възможности от този, който остава на перона. Да осъзнаем, че повечето от условията са изложени така, че да се обидим и да останем на перона. И няма да победим, когато увити в знамена, изпратим последните вагони на нашия влак на този перон.
Ще победим, когато се озовем в купето.
*) Ирина Фарион е украинска крайнодясна политическа и обществена фигура. Доктор по филология, член на Всеукраинската асоциация „Свобода“. През 2012-2014 г. – депутат от Върховната Рада, председател на подкомисията по висше образование на Комисията по наука и образование. Известна предимно с одиозни и ексцентрични изявления, които по-късно станаха обект на масови скандали (Уикипедия).
Източник: Виталий Портников за zbruc
