Ние бесарабските и таврийските българи живеем заедно от 1828 г.(197 години) – българската общност е разчленена за пръв път от век! Нашите сънародници остават под окупация в мирния план???
◎ В дните, когато Украйна и Русия се подготвят за преговори, един глас остава необяснимо отсъстващ от масата – гласът на България.
Ние трябва да бъдем на масата на преговорите – не от политическа куртоазия, не заради геополитическа формула, а защото съдбата на десетки хиляди българи – нашите общности в Бесарабия и Таврия – се решава точно сега.
◎ За нас, българите от Украйна, това не е абстракция.
Това е живот. Децата ни. Това е семейство. Това е домът ни – разполовен от фронтовата линия, от окупация, от страх за бъдещето? Оставени без претенции от държавата, без изисквания за мониторинг от международни организации, език, църква, култура ?
◎ Българската държава трябва да заеме историческа позиция СЕГА – касае се за исторически български земи, будни села, общности, които векове са пазили език и традиция, са подложени на натиск, репресии, заличаване, разселване и насилствена асимилация.

Прочетете тук -> https://besarabia.bg/rusifikatsiya-bylgarski-detsa…/
Последните разкрития – за насилствено разселване на местни жители към Сибир от руските окупационни власти, забрана на български език и култура, тежки репресии – не са просто новинарски ред. Те са болезнен спомен, който ние – носим от поколения.
Защото историята на Таврия – една малка България – е история на оцеляване.

Прочетете повече тук -> https://besarabia.bg/bulgarite-v-zaporozhka-oblast…/
◎ Нашето присъствие не е ново, не е политическа добавка към украинското етническо многообразие. То е 200-годишна следа в българската история, оставена от български преселници, избягали от османски репресии и изградили цъфтящи общности на черноморието, които български общности в Таврия и Бесарабия създадени 60 години преди освобождението от османска власт са най-активни и дейни участници в борбите за свобода на дунавска България.
Нека да очертаем някои важни фигури, които украинските българи са дали на България и с какво право днес изискваме ясна и силна държавна позиция за нас!

https://besarabia.bg/chestit-den-na-nezavisimostta…/ – Авторът на текста на Манифеста за независимостта на България – Александър Малинов
Генералът на съединението – Данаил Николаев
Бащата на българската конница – Ген. Иван Колев – когото почетохме скоро – https://besarabia.bg/besarabski-front-pochete-pametta-na-vidni-besarabski-balgari-v-czentralnite-sofijski-grobistha

◎ В Запорожка област живеят между 30 и 50 хиляди българи (1,4% от населението по последното преброяване). Повечето са концентрирани около Бердянск, Мелитопол, Приморск и Приазовске – градове, които днес са под руска окупация.
*** Това е призив за историческа смелост.
◎ Българската държава има дълга и достойна традиция да се мобилизира винаги когато зад граница е застрашен животът, езикът или културата на българи.
Защо днес, в един от най-критичните моменти в новата българска история, София не показва същата решителност?
◎ Какво ще кажем утре на децата си – това ли искате да остане в учебника по история … ?! Наистина ли сме стигнали до там ? Едните българи да умират за свободата на първа линия на фронта, а другите да треперят от страх у дома на топло ?
◎ Ние не искаме – подяволите – България да влиза във война, нито да праща армии или да рискуваме допълнително живота на още българи!
… Искаме нещо далеч по-скромно, далеч по-човешко и далеч по-справедливо:
– Българската държава да се мобилизира дипломатически.
– Да изиска международен мониторинг от – правозащитни организации (HRW и други), какъвто ѝ се полага по право – защото българите сме вторият по численост етнос в окупираните територии.
– Да настоява за твърди гаранции: право на връзка с прародината, право на изучаване на български език, защита на културната идентичност.
– Да бъде разкрита постоянна българска консулска мисия в Таврия, с отделен консул, който да наблюдава ситуацията на място, да говори с хората, да подава сигнали, да отстоява техните права.
– Да имаме български църкви с български свещеници и право да изповядваме правосолвано християнство на Български език.
◎ Мирните преговори няма да определят само бъдещето на Украйна. Те ще определят съдбата на десетки народи, етноси, култури – включително нашата.
◎ България има шанс да покаже, че е държава с достойнство, памет и сърце – Исторически сега България е в най-силната позиция в която някога е била, членувайки в двата най-силни световни съюза.
◎ Искаме достойна българска политика от република България!
Да бъде активен участник, а не мълчалив наблюдател.
Да бъде защитник, а не отсъстващ родител.
Да бъде държава, която отстоява не само своите интереси, но и своите хора.
◎Това е исторически момент.
И България трябва да заеме своето място.
Защото ние – българите от Бесарабия и Таврия – няма да имаме втори шанс – ако има преговори – БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА Е ОТ НАЙ-АКТИВНИТЕ УЧАСТНИЦИ.

